В основата на някои психични разстройства стоят следните мисловни изкривявания

Идеята за наличието на когнитивни изкривявания в основата на някои психични разстройства е предложена от Аарон Бек през 60-те години на миналия век. Тази идея е доразвита в стройна теория от Дейвид Бърнс през 80-те години на миналия век. Според тази теория, най-често срещаните когнитивни изкривявания са:

1. Мислене “всичко или нищо” (или неговите варианти - "винаги или никога", "няма друга алтернатива" и "или..., или").

Събитията се оценяват единствено с категориите на поляризираното (бяло и  черно) мислене. Това е мислене, при което не се оставя никаква възможност за степени или нюанси. Например, ако изпълнението на дадена задача не е съвършено, започваме да гледаме на себе си като на неудачник.

2. Свръхгенерализация.

Единично негативно събитие се възприема като част от правило, което се прилага към всички житейски ситуации. Например, имали сме една несполучлива интимна връзка с представител на другия пол и вече правим заключение, че всички (мъже или жени) са такива.

3. Етикетиране.

Това е една форма на свръхгенерализация. Вместо да опишем грешката, ние прикачваме негативен етикет на себе си или на другите. Обикновено етикетирането е емоционално натоварено. Например, ако някой ни попита нещо, което не знаем, ние решаваме, че сме некомпетентни или смотани. Същият етикет можем да залепим и на някой, който не знае нещо, което ние го питаме.

4. Ментален филтър.

Подбирайки отделен негативен детайл от цялата картина, ние се концентрираме върху него и започваме да виждаме и останалата част от картината като негативна. Това най-често се случва по отношение на дадена идея. Тя се изважда от контекста и започва да се използва за доказване на основателността на негативното мислене. Например, правим малка грешка и вместо да я оценим реално, ние се фокусираме върху нея и пропускаме останалата част от работата си.

5. Обезценяване на позитивното (отричане на позитивното като нещо заслужено).

Отхвърляне на позитивни преживявания по една или друга причина, но най-често убеждавайки себе си, че те не са важни или заслужени. По този начин се поддържат негативните убеждения, които иначе биха се оказали в противоречие с реалността. Например, получаваме похвала за нещо и я посрещаме с "Е, голяма работа!"

6. Предубедени заключения:

* Четене на мисли - предубедено заключаване, че някой ще реагира негативно или си мисли нещо лошо за нас. Това е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас. Това е също така нереалистичното допускане, че другия би следвало да знае какво мислим, чувстваме или желаем ние в даден момент. Например, качваме се със свой съсед в асансьора и той не казва нищо освен едно "Здрасти!". Ние започваме да си мислим, че съседът не ни харесва или нещо ни е сърдит.

* Негативни предсказания - очакване, че нещата ще тръгнат на зле и убеденост, че предсказанието е вече съществуващ факт. Например, ученик с отлични оценки до момента, предрича, че ще го скъсат на следващия изпит, въпреки че е учил. Или майка, която при всеки звън на телефона очаква да чуе, че се е случило нещо лошо с децата й.

7. Преувеличаване или минимизиране.

* Преувеличаването се отнася до надценяване на важността на дадено събитие или постъпка. Най-често се прилага към личен гаф или чуждо постижение.

** Катастрофизиране - частен случай на преувеличаване, при който се акцентира върху възможно най-лошия сценарий в ситуация, в която въпреки неудобствата има изход.

* Минимизирането е необосновано подценяване на нещата, докато те започнат да изглеждат незначителни. То се прилага преди всичко към собствени качества или чужди несъвършенства.

8. Повлияване от емоциите.

Приемане, че негативните емоции задължително рефлектират върху начина, по който нещата съществуват и се развиват. Например, чувствам се като глупак, значи съм такъв.

9. Мислене “трябва”.

Свързано е с опитите за изкуствено самомотивиране с “трябва”. Ефектът от това е чувство на вина. Когато тези “трябва” се насочват към другите хора, чувството е гняв или раздразнение. Например, шефът е поставил задачи за деня и ние си казваме, че трябва да имаме висока/най-високата оценка в края на деня, иначе все едно сме се провалили. И, логично, ако не я получим, да се почувстваме виновни, че не сме успели да се справим.

10. Персонализиране (самообвинително мислене).

Свързано е с мисленето, че думите или действията на другите са пряко свързани с нас и с възприемането на себе си като причина за негативни външни събития, без реално това да е така. Например, казваме си, че именно нашето поведение по време на дадена бизнес среща е причина за неподписаните споразумения.

11. Реципрочност (договор със самия себе си).

Това е нереалистично очакване, че тогава, когато направим нещо добро за някого, той следва да ни отговори със същото и като количество, и като качество. Последиците от това най-често са:

* Търсенето на лично признание – възниква, когато смятаме, че за направеното от нас безусловно заслужаваме да получим одобрение, любов, приятелство, подарък, похвала или нещо друго. Когато това не се получи у нас се поражда гняв. Той е следствие от очакването, че другите знаят за този наш вътрешен договор и безусловно са приели да го спазват, а не го правят. Това наше очакване води до търсенето на някакви наши права, които смятаме, че са били нарушени. В резултат, обикновено се стига до влошаване на отношенията.

* Постоянен натиск – вярване, че ако оказваме достатъчно дълго натиск върху другия, той накрая ще се промени или ще се съгласи с онова, което искаме. Често се постига обратен ефект и другият се изолира от нас, защото започва да се чувства емоционално притискан или дори задушаван.

12. Свободни импровизации

Правене на изводи без наличие на достатъчно доказателства или дори при наличие на доказателства за обратното.

13. Избирателни умозаключения

Изтъкване, при аргументирането, само на определени по-маловажни детайли за сметка на доста по-съществена информация.

* Приемане на желаното за реалност - тук имаме поредица от изкривявания: Щом нещо е желано, значи е възможно; щом е възможно, следователно може да се случва; щом може да се случва, тогава е реално.

* Приемане на нежеланото за реалност - тук водещ е страхът, който "се превръща" в силна вяра в реалното съществуване на нежеланото.

14. Доказване на правота

Постоянен стремеж на всяка цена да докажем, че нашите мнения, виждания, действия са правилни. Например, доказването на правотата в разговор с партньора е приоритет номер едно без значение дали това е необходимо и дали предизвиква отрицателни емоции в партньора или неговото отдръпване.

                                                                     автор : И.Р.

 

Веднага си намерих 2-3 лични изкривявания :-) Ще си търся още.
Но по-полезното е да се предпазваме от чуждите изкривявания, които се вменяват на околните!

полезна и ценна информация ,която е възможност да осъзнаем и разберем по-добре начина си на мислене , самите себе си и грешките,които допускаме!Това ,според мен много помага да разберем и хората около нас и да успяваме да общуваме по- добре,пълноценно ,градивно! Благодаря Иво!Хубав ден!