Ако затвориш очи ставаш ли слепец !
Не, защото можеш да ги отвориш
и да прогледнеш за света около теб.

А ако затвориш душата си какво става?

Вторачен в собственото си его
ставаш слепец за хората около теб.
Преставаш да обичаш и забелязваш
тези, които ти дават всичко от себе си.
Душата ти се изпълва със завист и злоба,
от което започва да боледува и тялото ти.

Заживяваш в един нереален, измислен свят
лишен от най- ценното ЛЮБОВ !!!
А без ЛЮБОВ , но не към себе си,
а към тези , с които си всеки Божий ден

ставаш като пробита делва ,
която нищо не може да съхрани
и постепенно се разпада , ден след ден.

Затворена душа , без обичта в нея,
е безполезна и безсмислена вещ,

която не заслужава живота, който има
даден и" щедро и даром от Бога,
Който ни дава всичко щедро и обилно.
Но Той ни е дал и правото на избор,
от нас зависи да не сме със слепи души.
Колкото и каквото даваме от себе си,
толкова повече получаваме същото от Бога.

Ееее, какво избираме ?
Да сме слепи или да сме зрящи с душите си?