Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09 04:05 - Първи септември -Църковна нова година
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 398 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



image

Църковна нова година (Начало индикта, сиречь новаго лета) - 1 септември

Царят на вековете, нашият Господ Бог, положил "времената или годините... в Своя власт" (Деян. 1:7), Сам установил в тези времена различни празници за Своето прославяне и за почивка на хората от светските им дела. ("Времена" - продължителни периоди от време и "години" - кратки периоди от време, сравни Книтата на прор. Даниил 2:21)

Още във Ветхия Завет Той заповядал всяка година особено тържествено да се празнува настъпването на седмия месец, та хората, освободили се от житейската суета, в този ден да служат на Единия Бог. Защото така е написано в Моисеевите книги: "рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка: никаква работа не вършете по всичките ви жилища и принасяйте всесъжение Господу" (Лев. 23:24-31).

Както някога Сам Творецът, в шест дни създал света със Словото Си, благословил и осветил седмия ден, почивайки си от всичките Си дела (Бит. 2:2-3; Изход 20:11; Евр. 4:4); и както впоследствие дал и на човека заповед: "шест дена работи... а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог, недей върши в него никаква работа" (Изх. 20:9-10; Лев. 23:3; Втор. 5:13), така Той благословил и осветил седмия месец и заповядал на хората в това време да почиват от светските си дела. За това Господ повторно заповядал на Моисей, казвайки: "от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен" (Лев. 23:39). (Есента е била начало на новата година от древни времена. Основания за това можем да намерим в самта природа. В края на лятото обикновено привършвала жътвата и труда на цялата година (Изход 23:16). След събирането на плодовете, като цел на природата и земеделието, настъпва новият кръг от дела и нови надежди за бъдещо плодородие.)

По каква причина бил установен този празник?

Именно в този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.

В този месец свети пророк Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената слава, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ.

В този месец било започнато съоръжаването на Господнята Скиния сред стана на израилтяните.

В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, "и то не без кръв... за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание".

В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал очистване от греховете си, извършени през годината.

В този месец се извършило тържественото освещаване на великолепния храм Господен, построен от цар Соломон, и в този храм бил внесен Ковчегът на Завета.

В този месец всички колена на Израилския народ отвсякъде се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед: "седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа".

От този месец започвало броенето на годините, отделно за всеки петдесет години. По времето, когато израилският народ влязъл в обетованата земя, Господ заповядал хората отделно да празнуват всяка петдесета година; и не само те да участват в празника, но и слугите и добитъкът им; даже самата земя, където се поселили израилтяните, било заповядано да се оставя да почива, да не се оре и засява, да не се събират нито класове, нито лозови, нито градински плодове: всичко това се предоставяло за храна на бедните, а също и на зверовете и птиците. За това в Моисеевите книги е написано следното: "затръбете с тръба по цялата ваша земя; и осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките й жители... не сейте и не жънете онова, което израсте само на земята", и не обирайте посветените (на Бога) по нея, но "да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си". В тази петдесета година се опрощавали всички дългове на длъжниците, освобождавали се робите, и всеки човек внимателно следял себе си ­ да не прогневи Господа с някакъв грях и да не наскърби ближния си. Това била година на всеопрощаване и очистване от грехове.

Този петдесетгодишен кръг, по повеление на Господа, се разделял на седем годишни седмици (тоест седем пъти по седем години) и всяка седма година се наричала събота или покой. За това чрез Моисей Господ дал следната наредба: "шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота ­ почивка на земята, събота Господня; нивата си не засявай и лозето си не режи... Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали произведенията си? Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година" и ще умножа житата, но "докле не узреят произведенията и, ще ядете от старото". Всички тези години, в които Господ установил празнична почивка и за хората, и за земята, също започвали, по повеление на Господа, от месец септември. "Възвестете ­ казал Господ ­ годината за почивка в седмия месец", тоест през септември, тъй като септември е седмият месец, считано от март, първия месец от сътворението на света.image

Но годината започвала от първи септември не само по ветхозаветния, но и по езическия индиктион. За този индиктион се разказва следното.

Когато Август, след като победил Антоний и Клеопатра, управляващи Египетската страна, и станал единовластен над цялата вселена, то, за по-удобно събиране на данъците от всички страни, той установил индиктион на петнадесет години. Този индиктион Август разделил на три периода от пет години, така че в продължение на целия индиктион три пъти, веднъж на всеки пет години, да се събират данъците. Този закон бил издаден най-вече за отдалечените области на държавата, в които ежегодното събиране на данъците било затруднено, тъй като събраните данъци и след пет години едва успявали да стигнат до столицата Рим. Всеки петгодишен период се наричал "луструм", тоест "светло", защото, давайки кесаревото Кесарю, хората в това време се отдавали на веселие и палели свещи. Народът не изнемогвал от данъците, защото те били неголеми и поносими, и се плащали доброволно. Индиктионът продължавал петнадесет години по следната причина. В първите пет години плащали данък с желязо и мед, които се използвали за изработване на мечове, копия, шлемове, щитове, брони и всякакво друго оръжие; във вторите пет години се събирал данък от сребро за заплата на войската; а в третите пет години в Рим донасяли злато за украсяване на идолите. Като завършели петнадесетгодишния кръг на индиктиона, започвали следващия и първата година от индиктиона наричали нова година. Този обичай бил установен от първи септември, защото именно на този ден била извоювана победа над Антоний и било провъзгласено единовластието на Август.

Светата Църква също установила обичай да празнува началото на индиктиона на първи септември. Това било установено, тъй като в това време, когато в Иудея и в цялата вселена се празнувало новолетието, нашият Господ Иисус Христос дошъл в Назарет, където бил възпитан. Това станало в събота, а в този ден иудеите имали обичай да се събират в синагогата и да прекарват времето си в четене на пророческите книги. Господ, "по обичая Си", също влязъл в синагогата и застанал сред учителите. Подали Му книгата на пророк Исаия; и Той, отваряйки книгата, намерил мястото, където било написано:

"Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи ­ проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". (Ис. 61:1-2))

И като затворил книгата и я дал на слугата, Той започнал да говори, че прочетеното пророчество се е изпълнило върху Него, че Той е истинският Месия, пратен от Бога Отца за спасението на човеците и обновлението на живота им. "И всички Му засвидетелстваха това, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му".

Светите Отци от Първия вселенски събор. Гръцка икона, goarch.org.Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието, като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в иудейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година. Оттогава и ние празнуваме първия ден на септември. Но това вече е празник не на Ветхия Завет, а на новата благодат. Защото в този ден Сам Законодателят, слязъл от небесата и носещ в Себе Си Духа на Отца, явил Себе Си на света и начертал Божия закон не с пръст, но със Своя Божествен език и пресладки уста, и не на каменни скрижали, "а върху плътени скрижали на сърцето". Съзиждайки Своята Църква, чийто предобраз била ветхозаветната Скиния, Той принесъл на Бога жертва не без кръв, именно Самия Себе Си. Сам Великият Първосвещеник, преминал през небесата, очиствайки ни от греховете ни със Своята кръв, пролята за нас, ни направил свят храм, по думите на Апостола: "Божият храм е свет, а тоя храм сте вие".

Принасяйки благодарение на Господа за всичко това, ние празнуваме "благоприятната Господня година": получили от Него много неизказани блага, да побързаме и самите ние да Му бъдем угодни. Ние празнуваме не установен от римските царе индиктион, а узаконения от Небесния Цар на славата ­ Христос. Христовият индиктион ­ това са Неговите свети заповеди, които сме длъжни да пазим и изпълняваме. Нашият Цар Христос не иска от нас нито мед, нито желязо, нито сребро, както е обяснил Давид, който някога е казал: "Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни". Но вместо желязо и мед Господ иска от нас твърдост и сила в добродетелите, православна вяра в Бога. Защото нашата вяра е основана върху кръвта на изтерзаните с железни и медни оръдия свети мъченици, за всеки от които може да се каже, че душата му е преминала през желязо. Небесният Цар и наш Бог ни е заповядал да вярваме в Него с право сърце и благочестиво: "със сърце се вярва за оправдаване". Нека и ние побеждаваме врага с тази вяра, като с желязно оръжие и меден щит. Нека последваме нашите свети праотци, "които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки... обърнаха на бяг чужди пълчища".

Вместо сребро нашият Цар Христос иска от нас втората добродетел, несъмнената надежда на Бога. Тази добродетел, повече от среброто, дава на човека благополучен живот. Ако този, който е забогатял с много сребро, е уверен, че ще получи всички земни блага, и уповавайки се на богатството, прекарва дните си весело; то колко повече богатият с несъмнената надежда на Бога, и на Него Единия възложил всичкото си упование, ще получи всичко, което желае, и ще живее в радост, като пренебрегва всички беди и скърби, идещи от света, плътта и дявола, и претърпява всичко това с наслада, заради наградата в бъдещия живот. Често среброто лъже своя господар и, изчезвайки внезапно, го оставя в нищета; и този, който се е надявал до края на живота си да има всичко в изобилие, изведнъж се лишава от насъщния си хляб. Надяващият се на Господа "е като планина Сион ­ няма да се поклати вовеки", надеждата му не го посрамва. Именно това невеществено сребро от нас иска Господ, и заповядва да не възлагаме надеждите си на непостоянното богатство, а на живия Бог, Чиито думи "са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило". Той ни е дал нелъжливо обещание за неизказаните вечни блага в Своето Царство, за да изповядваме и с уста преголямата Му благост към нас: "с уста се изповядва за спасение". Нека и ние, като добри Христови воини, с надеждата за бъдещата награда да насърчаваме сами себе си към по-големи подвизи. Нали надеждата за награда подтиква воина към борба, както казва свети Иоан Дамаскин за страстотерпците: "Твоите мъченици, Господи, утвърдили се във вярата и укрепили се с надежда, победиха мъчителството на враговете и получиха венци".

Вместо злато Христос, нашият Цар, иска от нас най-скъпоценната добродетел ­ нелицемерната любов към Бога и ближния. По своето високо значение любовта винаги се представя от учителите на Църквата в образа на злато; защото както златото е по-скъпоценно от среброто, медта и желязото, така и любовта стои по-високо от надеждата и вярата. "А сега, се казва в Писанието, остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта". Такова именно злато иска от нас Господ и заповядва да Му се молим нелицемерно, не само вярвайки със сърцето си и изповядвайки с устата си, но и проявявайки тази любов на дело. Ние трябва да бъдем готови да положим душите си за Него и да претърпим смърт заради Неговата Божествена любов към нас. При това трябва да обичаме и ближните си, както ни учи възлюбеният Христов ученик Иоан Богослов. "Чеда мои, казва той, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина". Такава любов се приема като украшение на най-прекрасния! от синовете човешки, на Христа нашия Бог, както Сама казва Божията Премъдрост: "украсих се и станах хубава пред Господа и пред човеците: с единомислие между братя и любов между ближни"

image

Ето такъв християнски индиктион празнува днес, вместо древния езически, православната Църква, "след като съблякохме ветхия човек заедно с делата му и се облякохме в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател" (Кол. 3:9-10). Нека и ние празнуваме новолетието така, както ни съветва апостолът: "да ходим в обновения живот, като служим на Бога с обновен дух, а не по вехтата буква" (Рим. 7:6). Нека празнуваме индиктиона, подчинявайки се на заповедите на Господа, нашия Бог, дадени чрез Моисей, в чиято книга четем: "Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъждове, когато потрябва, и земята ще даде рожбата си... Ще дам мир на земята (ви)... И ще гоните враговете си... Ще погледна милостно към вас (и ще ви благословя)... и душата Ми няма да се погнуси от вас... Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ" казва Господ Бог Израилев (Лев. 26:3-4, 6-7, 11, 12).

Благослови венеца на годината с Твоята благост, Господи.






Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1747378
Постинги: 1903
Коментари: 3067
Гласове: 7107
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930