Точно на Кръстовден 14/27 септември 1810г. Свищов преживява най-тежкият момент от своята 2000 годишна история.
В поредната руско –турска война командващия руските войски генерал Николай М. Каменский (1776-1811) заповядва на своята армия която е превзела Свищов :
„Сжечь город! Разрушит до основанию цитадель!“
Заповедта се възлага за изпълнение на ген.Сен Прист (Сен При), който се "справя" със задачата.
Градът е изпепелен. Крепостта е взривена.Това което е останало от нея може да се види на хълма в парка „Калето”.
Но изпепеляването на Свищов не е достатъчно за руския генерал. Той нарежда населението на града да се изсели отсреща във Влашко и лодките да се потопят за да не могат да се върнат обратно изселените свищовлии.
Във Влашко, свищовлиите се заселват в Мавродин, недалеч от Дунава, други отиват в Букурещ и в други селища,като отсрещния гр.Зимнич, Крайова, Галац, Браила , Брашов и др.
По онова време изглеждало, че изгарянето на града е краят на Свищов!
Но Бог решава друго!
През зимата на 1810г. Дунавът замръзва. По леда свищовлиите се завръщат в своя град от който е останала само пепел.
Но вместо да проливат сълзи, те се залавят за работа с прочутата си свищовска предприемчивост.
Отиват на своите необрани лозя, затрупани със сняг.
Откриват че от снега гроздето, което някога се е изнасяло и в Цариград и в Солун е станало още по-сладко.
Точно към Рождество Христово времето се затопля, снегът се стопява и става възможно, гроздето да се обере.
Свищовлиите го продават го и с парите започват възстановяването на града.
Като птицата Феникс Свищов буквално възкръсва от пепелта!