Кратко животоописание

		Св. цар Борис-Михаил, стенопис в манастира "Св. Архангели" ("Св. Наум",  ІХ век) на Охридското езеро, чийто ктитор е княз Борис І. Прерисуван от зограф Търпо през 1806 година.

Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Църковни песнопения
Тропар, глас 6

Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух:
утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл.
И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа.
А сега, застанал пред престола на Всевишния,
моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила,
а на нас, молещи теб, спасение на душите ни.
Кондак, глас 2, подобен Егда снизшел еси

На камъка на непорочната вяра създал храмове,
с Божествени добродетели сам себе си си показал предобър и красив храм, богоблажени царю Борисе,
в когото Отец се всели, и Син, и Дух Свети.
Прочее, с това твоето упование в безсмъртието е изпълнено,
защото Бог, като те изпита, намери те достоен за Себе си
и те прие като жертвено всеплодие.
Сега моли се за нашите души.

Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния,
моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила,
а нас, които ти се молим – спасение на нашите души.

Този цар трябва да се почита, ivoki. Направил е много за издигането на България. Постиженията на владетеля не се измерват само със спечелените войни.
Поздрави!