Бог се крие. Бог се открива. И пак се скрива.

Този образ преминава през цялото Свещено Писание. Образът на свещеното скриване-и-търсене не е инцидентен. Той се корени в самото естество на християнския живот. Християнство, чийто Бог не е скрит, не е никакво християнство. 

Защо е така?

В друга своя статия казвам следното: „Нашата вяра ни учи да живеем в разкриването на нещата, които са скрити. Истинското християнство никога не би трябвало да е очевидно. В действителност то е борба за живеене на онова, което не е очевидно. Християнският живот е направен така, че да бъде откровение.”

Бог не е очевиден. Това, което е очевидно, е обект. Обектите са инертни, статични и пасивни... Те не искат нищо от нас. Ние разполагаме със свобода, те не разполагат.

Такава е функцията на идола – да превръща обекта в бог. Той (или тя) трябва да бъде там. Идолът си присвоява божественото, обективизира го, прави го инертно и пасивно.

Християнският Бог съкрушава идолите. Той не подкрепя нашия нарцисизъм, нито става пасивен участник в него. И не е богът-когото-аз-искам.

 
Христос ни казва: „Искайте, и ще получите. Търсете, и ще намерите. Хлопайте, и ще ви се отвори.” Най-дълбоката същност на живота, обещан ни в Христос, изисква да искаме, да търсим и да хлопаме. Причината за това е ясна: искането, търсенето и хлопането са начин на съществуване. Но нашият обичаен начин на съществуване е да живеем очевидния живот (живота сред обекти).

Придобиването е част от нашата очевидна форма на съществуване. В нашата култура ние сме научени да консумираме. Ние придобиваме обекти. Най-общо казано, дори не търсим обектите, които придобиваме, най-много да се поровим в Гугъл. Вече не търсим задълбочено и продължително, не ловуваме. Ние пазаруваме.

Но как търсенето (еросът) се различава от това, което аз искам? Тези притчи не са ли образи на консумирането? Научаването на разликата е част от Божието свещено търсене-и-скриване. Начинът на живот, към който Той ни призовава, трябва да бъде научен посредством практика.
Обектите са управляеми. Те не ни създават трудности и не изискват твърде много от нас. Консумирането е дейност, в която винаги можем да доминираме.

 
Свети Яков ни предлага следната мисъл:

„Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите. Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия” (Иак. 4:2-3).

Еросът не пазарува. Истинското желание, дълбоко присъщо на нашата природа, не се задоволява с удоволствията, които получаваме от нашите страсти. То достига до изключителни измерения, дори се потопява в болката, за да бъде намерено от това, което самото то търси.

Всичко това е животът на откровението, свойствен на истинската вяра. Въпросът за нас е как да живеем там, или дори само да отидем там веднъж в живота си. Аз изучавах Православието 20 години. Всичките ми приятели знаеха за моя интерес и дори често се шегуваха по този повод. Много от тях казаха, че не са били изненадани, когато се обърнах.

А аз бях. Бях изненадан, защото познавах собствената си паника и страх от посрамване.

Има тихи начини, които не изглеждат толкова радикални. Искрената изповед пред свещеник може да бъде такъв момент. Молитвата пред иконите в ъгъла на стаята може да стане такъв момент, макар че тя изисква много практика и голямо внимание. Те не могат да бъдат обекти и молитвата не може да бъде очевидна.

Всичко това е от Бога, слава и благодарение на Него. Ние не можем да го измислим за себе си. Това не е „техника”. Бог, Който иска да Го търсим, също е достатъчно благ, за да се крие. Откриването къде Той се крие, е първата стъпка. Откриването къде ние се крием, е следващата. Но най-голямата и чудна стъпка е свиването зад ъгъла, купуването на нивата, продаването на всичко, което имаме, вземането на драхмата от земята, позвъняването по телефона и казването на „да”, „да” и пак „да”. (със съкращения)
Blogs.ancientfaith.com

pravoslavie.bg 
Превод: Татяна Филева
СВЕЩ. СТИВЪН ФРИЙМАН