Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07 14:20 - В ДНЕШНИЯТ ДЕН ДА ПОЧЕТЕМ СВ.ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 151 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 12.07 14:21


   
     Да благодарим на Бога за всичко


image

Някои казват: “Вярвам, че Бог ще ми помогне”, а в същото време гледат да натрупат пари, за да не се лишат от нищо. Такива хора се подиграват с Бога, защото не доверяват себе си на Бога, но на парите. Ако не спрат да обичат парите и да възлагат надеждите си на тях, няма да могат да възложат надеждата си на Бога. Не казвам хората да нямат никакви спестявания в случай на нужда, но да не възлагат надеждите си на тях и да не им отдават сърцето си, защото така забравят Бога. Който прави свои планове, без да се довери на Бога, а след това говори, че такава е Божията воля, той “благославя” делото си по дяволски и постоянно се измъчва. Не сме осъзнали Божията сила и доброта. Не оставяме Стопанина да ни ръководи, затова страдаме.

На Синай, в постницата на света Епистимия, където живеех, водата беше крайно оскъдна. На около двайсет метра от постницата, в една пещера имаше камък, от който течеше капка по капка. Бях направил едно резервоарче и там за двайсет и четири часа се събираха около три литра вода. Когато отивах да донеса вода, слагах тенекиената кутийка да се напълни, а през това време си казвах акатиста на Света Богородица. Намокрях малко челото си с ръка, защото това ми беше полезно (един лекар ми беше казал да го правя), взимах малко вода за пиене, а в една друга кутийка - за птичките и за мишките, които живееха при постницата. Тази вода използвах и да изпера някоя дреха и въобще за всичко. Каква радост и каква благодарност чувствах за малкото вода, която имах! Отправях славословие, понеже имах вода! Когато се върнах на Света Гора и живеех някое време в Иверския скит, там имаше много вода, понеже мястото беше слънчево. Имаше един голям резервоар, който се пълнеше и водата преливаше отвън. Измивах си и краката, и главата, но... бях изтървал себе си. На Синай очите ми се насълзяваха от благодарност за малкото вода, а в скита изгубих това чувство поради изобилието на вода. Затова по-късно отидох да живея на около осемдесет метра по-настрана и там имах един малък резервоар за вода. Как човек се изтървава, как губи себе си, когато е налице изобилие!

Трябва изцяло да оставим себе си на Божия промисъл, на Божията воля и Бог ще се грижи за нас. Веднъж един монах отиде да извърши вечернята на място извън килията си. По пътя намери една бяла гъба и благодари на Бога за рядката находка. Реши на връщане да я откъсне и с нея да вечеря. Помисли си: “Ако мирските хора ме попитат дали ям месо, мога да им кажа, че ям всяка есен”. На връщане намери гъбата наполовина - някакво животно я бе счупило. Каза си: “Явно толкова трябва да изям”. Взе го и благодари на Бога, че е промислил за него половин гъба. По-натам видя още една половинка от гъба и се наведе да я вземе, за да допълни вечерята си, но понеже беше развалена (може би беше отровна), остави я и отново благодари на Бога, че го е запазил от натравяне. Отиде си в колибата и изяде половината гъба. На другия ден, когато излезе навън от колибата си, какво да види! Всичко наоколо бе пълно с хубави гъби - и той благодари на Бога. Нали виждате: благодари на Бога и за цялата гъба, и за половината, за добрата и за развалената,за едната и за многото. Благодари за всичко.

Добрият Бог ни дава изобилни благословения и винаги действа за наше добро. Всички блага, които имаме, са Божии дарове. Той е сътворил всичко така, че да служи на създанието Му, на човека, всичко да се жертва за човека - от животни и птици, големи и малки, до растения. Дори и Сам Бог принесъл Себе Си в жертва, за да избави човека. Нека не бъдем равнодушни към всичко това и да не Го нараняваме с голямата си неблагодарност и безчувствие, но да Му благодарим и да Го славословим.

                                                                                                         Из "Духовно пробуждане"






Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - В утешение на скърбящите и болните (Св. Паисий Светогорец)
12.07 15:19
В утешение на скърбящите и болните
(Св. Паисий Светогорец)

Често пъти изпитанията, които ни постигат са антибиотик, даван от Бога за болестите на душите ни, и те много ни помагат в духовно отношение. Човек понася една мека плесница и с това се размеква и сърцето му. Бог естествено знае в какво състояние се намира всеки от нас, но понеже ние не знаем, допуска да бъдем изпитани, за да познаем себе си, да открием скритите в нас страсти и да нямаме неразумни претенции в деня на Страшния Съд. Защото, дори и да пренебрегнеше страстите ни и да ни вземеше така, както сме си, в Рая, и там пак бихме създавали трудности. Затова Бог позволява на дявола да причинява тук изкушения, които да отърсят от нас мръсотията, така че душата ни да се смири и очисти чрез скърбите, след което Той ни дава благодатта Си.

Истинската радост се ражда от горчивината, която човек понася с радост за Христа, Който понесъл горчивини, за да ни спаси. Християнинът трябва особено да се радва, когато го постигне някое изпитание, без сам той да е дал повод за това.

Понякога казваме на Бога: “Боже мой, не зная какво ще сториш, изцяло Ти предавам себе си, за да ме направиш човек”. При което Бог се захваща да ме направи не само човек, но и свръхчовек, затова и оставя дяволът да дойде да ме изкушава и мъчи. Сега гледам как действа чрез раковите болести и се смея. Бре тоя дявол! Знаете ли вие с какъв сапун дяволът умива човека, когато Бог му позволи да го изкушава, за да бъде изпитан? С пяната на злобата му. Хубав сапун… има!

Бог гледа отблизо страданията на децата Си и като добър Баща ги утешава. Защото, как мислиш, нима иска да гледа детето Му как се мъчи? Взема предвид всички негови мъки и сълзите и след това му заплаща за тях. Единствено Бог дава истинска утеха в скърбите. Затова човек, който не вярва в истинския живот, който не вярва в Бога, за да потърси милостта Му в изпитанията, които претърпява, тъне в отчаяние и животът му няма смисъл. Винаги остава безпомощен, безутешен и измъчен в този живот, но и осъжда душата си за вечността.

Духовните хора обаче, понеже посрещат всички изпитания в близост до Христа, нямат собствени скърби.

Източник: “За семейния живот” Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
цитирай
2. ivoki - АКО НЕ ПОЧИТАТЕ СВЕТЦИТЕ
13.07 00:59
КАК МОЖЕ ДА ОЧАКВАТЕ БОГ ДА ИМА МИЛОСТ КЪМ ВАС ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2031668
Постинги: 2095
Коментари: 3251
Гласове: 7889
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031