Каква жестока демонстрация на вековечната Природа!
И хем в града... Цивилизация... Дъждът...И като из ведро.
Събаря покриви и клони... Ръмжи на изхода и входа.
А ти си мислиш: „За какво ти е да те запомнят със добро?”

В такива мигове сме малки... Човечета... Съвсем еднакви.
А смятаме се на теория за властелини на света.
Уплашени дори ...С въпроса... Какво ли утре ни очаква...
Безпомощни играчки всъщност... Сами... В ръцете на смъртта.

Какво във същност е животът? Приумица... Ужасно кратка...
Човечеството го играе... Едно измислено хоро...
И въпреки това... Илюзия... И за какво... Обаче сладка:
„Все пак е важно... много важно... да те запомнят със добро.“

Добре, да кажем ще те помнят...например колко?.. Триста души...
И с времето ще оредяват... Един след друг ще се стопят.
Е, някой някога... за тебе... от някъде си... май е слушал...
И няма те... И не си бил... А съществува си светът.

И в него ние... Животинки... Напиращи да го надмогнем...
И стискаме като последно в играта своя Ас каро!
Със вярата да оцелеем... С надеждата да си помогнем...
И със единствената мисъл да ни запомнят със добро.
Недялко Йорданов
4 август 2018г.
5ч.55м. Сутринта