Поясът на Пресветата Дева Мария, който в наши дни е разделен на три части е единствената реликва на Божията Майка, съхранен до наши дни. Съгласно преданието поясът бил изтъкан собственоръчно от Божията Майка от камилска вълна. След Нейното Успение Тя го предала св. Тома.

В първия век на християнската ера той се съхранявал в Йерусалим. Известно е, че в IV в. той бил в Кападокия – в гр. Зел и в този век император Теодосий отново го отнесъл в Йерусалим. Оттук неговия син Аркадий го пренесъл в Константинопол.

Отначало светинята занесли в храма Халкопратион, откъдето през 458 г. император Лъв I го пренесъл във Влахернската църква. По време на царуването на Лъв IV Mъдрия (886-912) пояса бил пренесен в царския дворец и с неговата помощ се излекувала неговата съпруга царица Зоя. Тя била обладана от нечист дух и импрератора се молил с цялото си сърце на Бог. Императрицата имала видение, че ако и сложат пояса на Богородица тя ще се излекува. Тогава императора помолил патриарха да отворят ковчежето. Патриархът махнал печата и отворил сандъчето с реликвата. Поясът на Божията Майка бил цял и непокътнат от времето. Патриархът положил Поясът върху болната и тя получила изцеление.

В знак на благодарност империатрицата обшила със златен конец целия пояс. Затова и до днес той изглежда така. С благодарствени химнове той бил върнат отново в ковчежето.
В XII век официално бил определен празник на светия Пояс, който се провежда на 31 август. Поясът останал в Константинопол до XII век и след поражението на Константинопол от бълг. цар Асен, поясът бил отнесен в България. По-късно той попаднал в Сърбия. Княз Лазар I предал пояса, заедно с частица от истинския Кръст на Ватопедския манастир, където се съхранява и до днес.
В наши дни частици от Чистия Пояс на Богородица се съхраняват освен във Ватопедския манастир и в: Кипър (манастир Триодитиса), Грузия – Влахернската църква в Зугдиди, Москва – храм Пророк Илия, Санкт Петербург – Казанский собор, Италия, Прато – в църквата Сакра Цинтола, Сирия – град Хомс.

Чудесата, сътворени от Честния пояс през вековете са неизбрими.
Жители на Енос помолили монасите от Ватопед да дойдат с пояса при тях. Монасите отседнали в дома на местния свещеник. Неговата жена тайно отрязала частица от пояса. Когато монасите се качили на кораба да отплават, той не можал да тръгне, въпреки че морето било спокойно. Жената на свещеника, като видяла какво се случва, се разкаяла и върнала частта от пояса. В момента, в който го предала, корабът тръгнал.
Парченцето останало отрязано. По-късно се случил следния подобен случай.
По време на войната за независимост на Гърция, Поясът бил занесен на о-в Крит по молба на жителите му. Но когато монасите тръгвали обратно, били арестувани от турците. Британският консул Доменикус Санантонио откупил пояса от турците и го занесал в Санторини, в новата си резиденция. Скоро новината се разнесла из острова. Местният епископ уведомил Ватопедския манастир и монасите се отправили към Санторини. Консулът поискал много пари за Пояса, но много от жителите на Санторини събрали парите. Така поясът бил спасен и отнесен във Ватопед.
Жената на консула постъпила като жената на свещеника от Енос. Тя тайно от мъжа си отрязала парченце от Пояса преди да го върнат. Скоро консулът починал, а майката и сестрата на жената се разболяли тежко. През 1839 г. тя изпратила писмо до манастира, в което се разкайвала и помолила някой от монасите да дойде и да вземе парченцето.
През 1864 г. светият Пояс бил занесен в Константинопол, когато там върлувала холера. Епидемията утихнала и хората били спасени.

Монасите във „Ватопед“ дават за благословение едно коланче (платнена лента или панделка: гр. κορδέλα), допряно до Пояса на Божията майка. То е запечатано в пликче, в което се намира и едно на листче. От едната му страна е адресът на Ватопедския манатир и снимка на светата обител, а от другата страна е написана ценна информация при какви случаи и как да се носи тази лента (коланче): „Тази лента е благословена с Честния пояс на Пресвета Богородица. Съществува древна традиция да се дават на благочестивите поклонници тези ленти и с благодатта на Пресвета Богородица, на която е посветен манастирът, стават множество чудеса. С благословението на Честния пояс на Божията майка се изцелява предимно стерилитета на много бездетни семейства и те се сдобиват с деца. Раково и други болни също се изцеляват от нелечими заболявания. Вярващите се опасват с лентата за известно време, живеейки в покаяние, редовна изповед, молитва и участие в светата Евхаристия. По същия начин живеят и бездетните съпрузи, спазвайки освен това по-често пост и съпружеско въздържание, според силите си и в съгласие. Искреният духовен живот с постоянното покаяние и участие в тайнствата на Църквата, разбира се, трябва да се спазват през целия ни живот, доколкото представляват единственият начин на участие и единение с Бога в настоящия и в бъдещия живот“.

И до днес се случват много чудеса, описани в книгата ‘Чудесата на светия Пояс“.

Източник: http://svetlinaiikoni.blogspot.com/