Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
02.11.2018 14:43 -
В УТРЕШНИЯТ ДЕН ЗАДУШНИЦА
С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва Обща панихида за починалите наши близки.
ЗАДУШНИЦА.
Над всеки гроб мъждука кандилце, трепкат свещи, и благовонен тамян се издига към небето като благоуханна жертва. Тук тишината на мъртвите се нарушава от тъжната шетня на живите. Това има своя дълбок смисъл – да напомни на живите техния дълг към мъртвите. Да се молим за тях от обич към тях. Това е Божия повеля...
Бог е любов. Любовта никога не умира. Светата Православна църква, като чадолюбива майка, има в своите грижи не само живите човеци, но също така и починалите, за които тя се моли да ги упокои Господ "в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка”. Това тя върши по-специално няколко пъти в годината, в специални молитвени дни, наречени задушници. В тия дни Светата Църква отправя горещи заупокойни молитви към Бога за всеки вярващ, който по повелята на Господаря на живота и смъртта, е завършил земния си живот. В своите молитви тя не забравя да помене и всички ония, които са дали живота си за свободата на родната земя, приютени по бойните поля в знайни и незнайни гробове. И моли се тя, защото смъртта е общ наш жребий. Всички сме подчинени на неизбежния неин закон. И само чрез молитвата и нашия заупокоен помен в тия дни на свето единение, тяхната задгробна участ се подобрява и нашата скръб се облекчава.
Кой смъртен на земята не е почувствал парливата мъка по загубата на близък човек? Има ли човешко сърце, което да не се е късало от болка пред зиналия гроб, готов да прибере в студените си обятия близък нему човек?
Идете в такъв ден на гробищата – града на мъртвите – и там ще видите как бледа майка е склонила колене и ридае над пресен гроб на единствено чедо. Ще видите също по-нататък, как млад човек е склонил глава и тихо рони сълзи за изгубена другарка в живота.Така дълбока и всеобща, скръбта като черен саван, покрива челата на всички. Гнети и измъчва сърцето мъката по свидна загуба.
Има ли изобщо човек, който да не питае свето чувство към тези свои близки, с които е делил и радости, и скърби, но които са си отишли преди него? И човек изживява тия свои чувства не само вътрешно, но и външно, с извършване на разни религиозни обреди. В такива дни християнските гробове са обкичени с цветя и отрупани с плодове, хляб и варено жито, което е символ, по думите на ап. Павел, на това, че което посеем, няма да оживее, ако не умре (1Кор. 1:5). Над всеки гроб мъждука кандилце, трепкат свещи, и благовонен тамян се издига към небето като благоуханна жертва. Тук тишината на мъртвите се нарушава от тъжната шетня на живите.
Това има своя дълбок смисъл – да напомни на живите техния дълг към мъртвите. Да се молим за тях от обич към тях. Това е Божия повеля. Бог е любов. Любовта никога не умира.
Но не са само външните форми, които изразяват скръбните чувства на човека към близките покойници. Човек винаги ги изживява сам в себе си; в такъв момент той чувства колко слаб и малък е по отношение на смъртта, и колко суетно и преходно е всичко земно.
И както студената ноемврийска нощ за миг попарва свежестта на очарователното цвете, което със своята красота гали и радва душата на човека, така и смъртта покосява внезапно живота на човека. И ако блясъкът и красотата на дивното цвете така безславно отминава, то за красотата на човека, образа и подобието Божие, Бог – поради безграничната Си милост и човеколюбие – е приготвил нещо много по-съвършено – една щастлива вечност на блажен покой. И колкото човек повече вярва и повече е убеден в безсмъртието на душата, по думите на Иисуса Христа: "Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Иоан. 5:29), толкова смъртта на такъв човек е по-спокойна, защото е придружена от несъмнената увереност, че смъртта не е смърт, а само преминаване от временния към вечния живот и едно щастливо връщане в Божия дом.
Така са гледали на смъртта всички праведници и угодници Божии, като са я посрещали с чудно спокойствие и с твърдата увереност в "живота на бъдещия век”. Всеки, който гледа на смъртта така, устройва земния си живот имайки предвид винаги бъдещия свят.
На земята остават само нашите дела. Ако те са били добри и пропити с духа на Христовата любов, ще ни послужат за оправдание.
______
автор :Архимандрит Александър
текст: Църковен Вестник
брой 39 от 8 ноември 1958 година
източник: pravoslavieto.соm
ЗАДУШНИЦА.
Над всеки гроб мъждука кандилце, трепкат свещи, и благовонен тамян се издига към небето като благоуханна жертва. Тук тишината на мъртвите се нарушава от тъжната шетня на живите. Това има своя дълбок смисъл – да напомни на живите техния дълг към мъртвите. Да се молим за тях от обич към тях. Това е Божия повеля...
Бог е любов. Любовта никога не умира. Светата Православна църква, като чадолюбива майка, има в своите грижи не само живите човеци, но също така и починалите, за които тя се моли да ги упокои Господ "в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка”. Това тя върши по-специално няколко пъти в годината, в специални молитвени дни, наречени задушници. В тия дни Светата Църква отправя горещи заупокойни молитви към Бога за всеки вярващ, който по повелята на Господаря на живота и смъртта, е завършил земния си живот. В своите молитви тя не забравя да помене и всички ония, които са дали живота си за свободата на родната земя, приютени по бойните поля в знайни и незнайни гробове. И моли се тя, защото смъртта е общ наш жребий. Всички сме подчинени на неизбежния неин закон. И само чрез молитвата и нашия заупокоен помен в тия дни на свето единение, тяхната задгробна участ се подобрява и нашата скръб се облекчава.
Кой смъртен на земята не е почувствал парливата мъка по загубата на близък човек? Има ли човешко сърце, което да не се е късало от болка пред зиналия гроб, готов да прибере в студените си обятия близък нему човек?
Идете в такъв ден на гробищата – града на мъртвите – и там ще видите как бледа майка е склонила колене и ридае над пресен гроб на единствено чедо. Ще видите също по-нататък, как млад човек е склонил глава и тихо рони сълзи за изгубена другарка в живота.Така дълбока и всеобща, скръбта като черен саван, покрива челата на всички. Гнети и измъчва сърцето мъката по свидна загуба.
Има ли изобщо човек, който да не питае свето чувство към тези свои близки, с които е делил и радости, и скърби, но които са си отишли преди него? И човек изживява тия свои чувства не само вътрешно, но и външно, с извършване на разни религиозни обреди. В такива дни християнските гробове са обкичени с цветя и отрупани с плодове, хляб и варено жито, което е символ, по думите на ап. Павел, на това, че което посеем, няма да оживее, ако не умре (1Кор. 1:5). Над всеки гроб мъждука кандилце, трепкат свещи, и благовонен тамян се издига към небето като благоуханна жертва. Тук тишината на мъртвите се нарушава от тъжната шетня на живите.
Това има своя дълбок смисъл – да напомни на живите техния дълг към мъртвите. Да се молим за тях от обич към тях. Това е Божия повеля. Бог е любов. Любовта никога не умира.
Но не са само външните форми, които изразяват скръбните чувства на човека към близките покойници. Човек винаги ги изживява сам в себе си; в такъв момент той чувства колко слаб и малък е по отношение на смъртта, и колко суетно и преходно е всичко земно.
И както студената ноемврийска нощ за миг попарва свежестта на очарователното цвете, което със своята красота гали и радва душата на човека, така и смъртта покосява внезапно живота на човека. И ако блясъкът и красотата на дивното цвете така безславно отминава, то за красотата на човека, образа и подобието Божие, Бог – поради безграничната Си милост и човеколюбие – е приготвил нещо много по-съвършено – една щастлива вечност на блажен покой. И колкото човек повече вярва и повече е убеден в безсмъртието на душата, по думите на Иисуса Христа: "Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Иоан. 5:29), толкова смъртта на такъв човек е по-спокойна, защото е придружена от несъмнената увереност, че смъртта не е смърт, а само преминаване от временния към вечния живот и едно щастливо връщане в Божия дом.
Така са гледали на смъртта всички праведници и угодници Божии, като са я посрещали с чудно спокойствие и с твърдата увереност в "живота на бъдещия век”. Всеки, който гледа на смъртта така, устройва земния си живот имайки предвид винаги бъдещия свят.
На земята остават само нашите дела. Ако те са били добри и пропити с духа на Христовата любов, ще ни послужат за оправдание.
______
автор :Архимандрит Александър
текст: Църковен Вестник
брой 39 от 8 ноември 1958 година
източник: pravoslavieto.соm
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10173
Блогрол
1. НЕЩО МНОГО МЪДРО
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ