Митрополит Антоний Сурожски

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.

В началото на Рождественския пост ние благоговейно празнуваме Въведението на Божията майка в храма. Храмът – е дял, област Божия, това е място, което принадлежи на Бога неразделно, място, където не може да има ни мисъл, ни чувство, ни воля, различна от волята Божия. И ето Пречистата Дева Богородица в младите, детските си години се довежда в храма Господен, встъпва в онази област, където освен Бога и Неговите пътища няма нищо; Тя е потопена в молитвата, Тя предстои пред Живия Бог, Тя се предава на женски свят труд, който може да бъде израз – ако само сърцето на човека е чувствително и чисто – единствено на любов и грижовност.

И потопена в тази стихия на Божественото присъствие и човешкото преклонение, Тя израства, година след година, в пълнята мяра на Своята зрялост. И когато застава пред Нея великият Архангел на Благовещението и Й възвестява за това, че, тайнствено и непостижимо, ще се роди от Нея Господ, Тя Му се отдава безпрекословно, в трепет и смирено послушание: Ето, рабинята Господня, нека ми бъде според волята Му... За тези години на всецяло потапяне в тайната Божия, в тайната на любовта Тя е станала способна да стане Онази, чрез Която спасителната, преобразяваща, жертвена и кръстна любов Божия ще влезе в света. Свети Григорий Палама ни казва, че би било също така невъзможно въплъщението на Сина Божий без съизволението на Неговата земна Майка, както и без волята на Небесния Отец. Влизайки всецяло в Божията воля, в тайната на любовта към Него и в Него – към цялата твар, Тя могла да произнесе името Божие, святото, тайнствено име, което съвпада с Неговата личност, с всичката Си мисъл, с цялото Си сърце, с всичката Си воля и с цялото Си тяло, и това Слово станало плът, и затова ние благоговейно съзерцаваме тази неповторима, единствена святост на Божията Майка.

Но не напразно този празник е поставен като преддверие на нашето шествие насреща на Рождеството Христово, въплъщението на Словото Божие: и на нас ни надлежи така да се приготвим, така да се задълбочим, така да очистим своето сърце, да осветим своята мисъл, да обновим своята воля, да осветим и своята плът, че вечния живот, явйн в Христа, да би могъл да се роди в нас, та ние, потопени в Неговата смърт, възстанали с Неговото Възкресение в деня на нашето кръщение, да бихме могли действително така да се срастнем с него, така да бъдем с Него единни, както членовете на тялото помежду си са единни, както цялото тяло съставя едно цяло с главата. Божията Майка родила в света Словото творческо и Любовта въплътена; и на нас ни е дадено с молитва, с вярност на евангелския път, с любов към Бога и ближния, с отречение от самите себе си, с отдаване себе си без остатък и на Бога и на нашия ближен – и на нас ни е дадено да се съединим с Бога така тайнствено, че и ние ще възкръснем с Христа и в Христа. Пред нас сега лежи път, - нека изминем този път не просто в очакване на чудо в края на този път, а като станем живи, творчески участници в този път, за да се роди Господ и с Него да се роди в нас нова, ликуваща, побеждаваща всичко любов и живот вечен. Амин.

(източник: mitropolitanthоny.blogspot.сom)

                                                                автор : Митрополит Антоний Сурожски

****
" Благодари на пребързата наша Застъпница, Господарката Богородица, пречистата, преблагосърдечната Дева Мария, която заради нашата сърдечна молитва ни спасява от дяволските нападки и притеснения. Погледни към нея със сърдечния си взор в Духа Светаго - Който е навсякъде и всичко изъпълващ и прост, - погледни я все едно, че е в самото ти сърце, и позови към нея: - Пребърза Застъпнице, Господарке Богородице Марие, спаси ме от врага, който ме препъва! - И тозчас, на мига, Тя ще те спаси заради вярата на сърцето ти, заради упованието в нея. И ще отстъпи от теб угнетението, огънят и тежкото униние. Дивно е спасението на Владичицата! То просто се излива в душата ти. Само погледни към нея с очите на сърцето, уверен в нейната благост и благомощие. "Твоята вяра (ще) те спаси." (Мат. 9:22)

О, ако чувахме и виждахме молитвата на Пресвета Дева Богородица, на Ангелите и светиите за нас и целия свят, бихме се ужасили и засрамили от своята леност, от небрежността си към молитвата; не само денем, но и сред нощ бихме ставали за молитва и славословие на Господнята благост, на Божието дълготърпение, на Божието величие, на Божията премъдрост и всемогъща сила. "

Св. Йоан Кронщадски Чудотворец
Из : "ЗА МОЛИТВАТА КЪМ СВЕТА БОГОРОДИЦА "