„Иди си зимо, идвай лято!"
Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
Умира на 2 май 373 г.

Братя – ковачи
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

„Бащи" на чумата
Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат „бащи" на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като „Лелин ден", “ден на цвекьето" или „сладки и медени" - табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостяването на болестта. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка". Още в ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци". Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчват" децата от шарка.

Поверия
Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана:„Иди си зимо, идвай лято!"
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „свети Атанас забожда главата си в земята", като по този начин я затопля.

Именници: Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка