Пушкин: един рицар от XIX век

Да загинеш в дуел е символ на рицарство - малко са мъжете, дръзнали да се изправят срещу оръжие, за да защитят своята чест. Александър Сергеевич Пушкин го прави и загива млад, но талантът му остава жив. Поет, драматург, литературен критик, публицист и белетрист, той е смятан за една от най-значимите литературни фигури от началото на XIX век.

Животът му е драматичен, защото е подчинен на две велики стихии – изкуството на словото и свободния дух. „Мисъл! Велика дума! В какво се състои величието на човек, ако не в мисълта? Тя трябва да бъде свободна така, както трябва да бъде свободен и човек“, казва Пушкин.

Съвременниците му го описват като личност с бурен характер и душа на дете. „Да се откажеш от риска означава да се откажеш от творчеството“, смята самият Пушкин. Може би именно неговата чиста личност, лишена от страх и задръжки, му позволява да се превърне в един от най-големите писатели на Русия.

Джентълменът Пушкин е израснал в дворянско семейство, в което книгите и изкуството са били на особена почит. За ранното развитие на литературните му наклонности спомагат литературните вечери в дома на семейството, където се събират видни писатели. Александър Пушкин получава отлично образование – учи в новооткрития Императорски царскоселски лицей и там за първи път показва своя поетичен талант. След като завършва, той активно се включва в културния живот на Петербург. Като истински джентълмен, поетът не остава встрани от социалните и обществените проблеми на времето и започва да се занимава с темата за социалната реформа, става част от литературните радикали и създава множество политически епиграми и стихове, за които по-късно е заточен.

Най-висшата цел на всеки джентълмен е да се развива и да бъде полезен на обществото и Пушкин го прави през целия си живот със своето творчество: Ранната му творба „Руслан и Людмила“ отговаря на нуждата от създаване на национална героична поема. „Уважение към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината“, смята писателят. Пушкин е и новатор - „Руслан и Людмила” въвежда разговорния език в руската литература. Следва „Кавказки пленник“, първата от неговите „южни поеми“, които му носят голяма слава. А с романа в стихове „Евгений Онегин“, писателят създава съвсем нов вид стих, по-късно наречен „Пушкинов сонет“.
„Истинското въображение изисква гениално знание“, смята поетът и като всеки джентълмен е ерудит, който умее да използва познанието си - в творбите му се усеща влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Продуктивен и неуморен, Пушкин осъзнава, че творчеството е преди всичко труд и често го казва: „Вдъхновението е умение да влизаш в работен режим“.

Пушкин обръща особено внимание на облеклото и с тънкия си усет на джентълмен успява да запечата времето в дрехите на своите герои. В културологията съществува понятието «костюмен текст» и писателят го използва, за да разкрие историческите, социалните и емоционалните черти на героите, нравите, маниерите, етикета, възпитанието и модата на епохата.

Самият Пушкин е светски човек, държи на външния си вид и често говори за мода – неговите изследователи установяват, че думата е използвана в произведенията му цели 84 пъти. В обществото той се появява винаги безупречно облечен според общоевропейската мода, която през XIX век е под френско и английско влияние. Пушкин е образец на елегантност и артистично интерпретира модата, която тогава изисквала романтично-делова визия: подчертани повдигнати гърди, тънка талия, изящна осанка, фрак или сюртук, жилетка, висока яка, шал, цилиндър.

Като модерен рицар, Пушкин има дама на своето сърце и това е красавицата Наталия Гончарова. Любовта им е сред романтичните легенди на онова време и вдъхновява много писма, велики поеми и скици. Наталия е не просто съпруга на поета и майка на четирите му деца, но и негова муза. Тази любов обаче отнема живота на поета, който като джентълмен загива в дуел, за да защити нейната чест.

„Прекрасното трябва да е величествено“, казва Пушкин и го доказва с творчеството си, в което влага цялото си сърце, талант и умения. Той преминава през краткия си жизнен път достойно като джентълмен и дарява на света своя безценен гений.