СРЕЩА

Приседни на гроба ми, когато вече мен ме няма.

Спомни си за прекрасните ни наши дни.
Спомни си колко много се обичахме
и гледахме прегърнати звездите до зори.

Не знам дали ще дойдеш и дали ще знаеш

къде ме е приютила , майката земя.
Не знам дали отдавна ти нехаеш
за болката в моята изстрадала душа.

Студено и самотно е в гроба,

но само тялото ми той прие.
Безсмъртна е душата дадена от Бога,
както е безсмъртна и любовта.

Поседи и потъгувай, ако ме намериш

Поседи до кръста на тялото ми тленно
и ако искаш да видиш моята душа,
Повдигни глава и небето погледни.

От там те гледам и тъжа,

че се разминахме в земния живот
Но пак с надеждата оставам
да се срещнем и на онзи свят.

Ноември 2012