Аз съм стар. Страшно стар. Тъжно стар. Аз съм стар безнадеждно.
Като лист от ноември съм стар, но стоя на дървото прилежно.

Аз съм стар като вятъра, който ще духне и ще го открадне.
Като вечната пръст аз съм стар - на която той бавно ще падне.

Аз съм стар като стар тротоар, със зелена трева между старите плочи.
Като счупен пристанищен фар, който още мъждука, но посоката сочи.

Аз съм стар. Странно стар… Но със чар… Superstar!.. пред финала.
Аз съм стар като нова любов… И съм стар като стара раздяла.

Аз съм стар, уморен, отегчен, победен от безкрайните битки.
Запъхтеният пулс на живота още блъска по моите китки.

Моя малка… Ах, колко съм стар… В тази твоя прекрасна поява.
Все по-стар, страшно стар, тъжно стар, непрекъснато стар от тогава.

Ти не знаеш колко съм стар… Затова ме наричай по име.
Забрави ме - когато ме няма… Но когато ме има - помни ме

                                                              Недялко Йорданов