Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 00:33 - ЗА САМОТАТА
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 155 Коментари: 0 Гласове:
6



 

Технологичният напредък катализира самотата, издигна я в култ и я постави на картата на взаимоотношенията някак неусетно.

Ерзацът на множеството приятели, които калкулираме в социалните мрежи, създава измамното чувство за общност. Когато излезеш от нереалния социум, се завръщат истинските приятели.

Тези, които милеят и се интересуват от някого, отделят от времето си, за да споделят общи спомени, смешки и житейски тегоби.

Зад украсените с празнични светлини прозорци, живеят семейни истории и съдби, и всяка е различна по начин, която дори гениален писател не би могъл да разкаже.

Защото животът е най-добрия разказвач.

Препълнени с деца домове, роднини, приятели и уютни коледни вечери са образец за чудесни празници. Едновременно с това сме свидетели на самотни възрастни хора, чиято Коледа се превръща в кошмарна самота.

Но има и „самотници”, които се наслаждават на времето, в което светът празнува Рождество в най-добрата компания – на самите себе си. Не самотни, не отхвърлени или отчаяни, а останали насаме с мислите и емоциите си.

Дните в края на всяка отиваща си година са дни за равносметка и това е едно ужасно клише. Всеки последен лист на календара е стереотип.

За някои той е свързан с нова надежда, за други е повод за раздяла с грешките, неспазените обещания и нереализирани планове. Краят на една и началото на нова година са просто преход. Преход към различен живот, срещи, емоции, дела.

Да останеш сам в празничните дни не е страшно. Страшно е да допускаш компромиси със себе си.

Страшно е да обезличиш персоналността си и да претопиш личното си щастие в амалгама от страдание и униние. Раждането на Иисус Христос е празник и знак. Знак за спасение, израстване, вяра и тържество.

Тържеството на живота, дошъл на земята, за да получим надежда, че греховете ни ще бъдат изкупени, стига Младенецът да живее в сърцата ни. А там, където има вяра, надежда и любов, няма самота.

Който милее за другия, ще намери път към сърцето му. Както Бог откри пътя към сърцата ни, изпращайки единствения си син, който в зенита на живота си ще каже „Аз съм пътят, истината и животът.”

Ходейки по праведния път с милосърдие, емпатия и съпричастност, няма как да останем сами. Дори физическото пространство да не е наситено с хора, които виждаш няколко пъти в годината. Сам вкъщи на Коледа е социален страх. Когато в сърцето, обаче, няма самота, това е благословия и пречистване.

Понякога плановете и намеренията ни се увенчават с неочакван край. Тогава явно е дошло времето наистина за равносметка. Но не на направеното и нестореното.

Тогава е време за емоционален отчет. Баланс, под който теглиш чертата, а единствените, пред които се отчитаме, сме самите ние. Защото другиму не дължим нищо.

Идваме и си отиваме без материалните си натрупвания, а в отвъдното емоциите се превръщат в нещо различно. Защото там, където всички рано или късно се отзоваваме, няма страх, омраза, предателства и самота. Има само мир, любов и светлина
                                            автор :Ива Екимова




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2499997
Постинги: 2475
Коментари: 3453
Гласове: 8885
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031