Знам, не е редно... Днес е време достатъчно рационално...
И всеки се е скрил във себе си... Макар сред други да живее...
Обикнах ви... И си признавам... А то е толкова банално...
И точно днес... В дълбока старост... И пак... И пак ми се живее!

Обикнах ви... И без да мисля... И без да искам... Не очаквах...
Дори когато ви намразвам... Е, случва се... Макар за кратко.
Такива... Лоши... И сърдити... Дори в различната еднаквост.
И предани все пак до дупка... И Боже, толкова е сладко!

Това ще ми е за последно... Така си е... Не се сърдете...
И не е поза... Аз си зная... Съвсем действителна реалност.
Обикнах ви... Не настоявам... Но със добро ме споменете...
И ми простете за ината... Каква убийствена нахалност...

Защото знам... Защото виждам денят на общата ни радост...
Благодаря ви... За внезапно възвърнатите мои сили.
За още крехката надежда... За шантавата стара младост...
Сестрички мои... Мои братчета... Капризни... Хубави... И мили...

29 май 2019г.
8ч.30м. сутринта

                                         автор: Недялко Йорданов