1. Учете децата чрез личен пример. Той е сто пъти по-силно назидателен от думите и поученията. „Развращаването на децата произлиза не от нещо друго, а от безумната привързаност на родителите към житейското.” (Св. Йоан Златоуст)

2. Не глезете децата. Възпитавайте ги в скромна обстановка с твърда структура. „Който иска старателно да възпитава децата си, да ги възпитава в строгост и трудни занимания, та като се отличат и в науките, и в поведението, да могат впоследствие да получат плодовете на своите трудове”. (Преподобни Нил Синайски)

3. Не построявайте възпитанието върху забрани. Давайте на децата свобода на избора (например, от два приемливи варианта). Учете ги да се ориентират в това, кое е вредно и кое – полезно за тях, чрез разсъжденията с тях: „До какво ще доведе твоят избор? Ти как мислиш, това ще бъде ли полезно?” Колкото е възможно, необходимо е да се внушава на децата, че за тях е вредно да гледат от другите деца, които се упражняват във всякакви забавления, или да им завиждат, или да ги осъждат, а себе си да считат по-добри от тях. И тук трябва да има мъдрост, но не със своя разум, а да молите Господ да ви даде мъдрост как да постъпвате при възпитаването на децата и да ги съхрани от гибелния дух на вредните светски обичаи”. (Преподобни Макарий Оптински)

4. Не се отнасяйте снизходително към детските капризи, не вземайте повод, но се научете спокойно да намирате причината за негативното поведение на децата: ако в отговор на забележка детето временно отстъпва, значи не му достига Вашето внимание. Ако продължава да настоява на своето, „хвърля предизвикателства”, а във Вас кипва възмущение – „бори се за власт”. Нежно го погледнете в очите, не започвайте кавга, дръжте на своето: „Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда” (Притчи 15: 1). Ако в отговор на забележка вие видите опит „да отмъсти”, не изливайте своята обида в отговор, отделете греха на детето от него, спомнете си, че тази скръб Ви е дадена заради грехове, започнете първи да възстановявате взаимоотношенията. „Предпазвайте със своята загриженост своите деца от капризи пред вас, иначе децата скоро ще забравят цената на вашата любов, ще заразят цялото си сърце със злоба. Капризът – това е зародиш на сърдечно увреждане, ръжда на сърцето, молец на любовта, семе на злобата, мерзост пред Господа”. (Св. Йоан Кронщадски)

5. Учете децата да живеят в присъствието на Бога. „При обсъждане на детските простъпки не ограничавайте вашите забележки с думите: „Колко е срамно или неприлично това”, а говорете по-често: „Колко е грешно и страшно това, как Господ е страдал заради нашите грехове”. Доколкото сами разбирате силата на греха, доколкото сами се страхувате от него – нека това да бъде изписано на вашето лице” (Амвросий, архиепископ Харковски)

6. Учете децата да се молят. „Учете децата не само на молитвени думи, но ги запознайте и със състоянието по време на молитва, с молитвения опит. Не правете молитвата прекалено кратка, не се страхувайте от умора на децата, въведете ги в молитвения труд, обяснявайки им науката за събиране на мислите и бодърстващото предстоене на ума пред Бога. Молете се сами пред тях с жар и усърдие: топлината на вашето сърце ще премине и в техните сърца, те ще познаят утехите, които се намират в молитвата, и тя ще бъде за тях отрада и прибежище във всички изпитания и скърби в живота”. (Амвросий, архиепископ Харковски)

7. Учете децата да се борят със злите помисли. „Открийте им науката за изпитване на помислите и вътрешната борба с греховните мисли и склонности”.

                                                                  автор Амвросий, архиепископ Харковски