Начало на Богородичния пост

"... обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание" (Иоил. 2:12).
"Ние постихме и молихме нашия Бог за това, и Той ни послуша" (1Езд. 8:23).

Не нашият пост е угоден на Бога, а плодовете му (при условие, че ние постим с правилното разположение на духа с милостиня и молитва, а не само да спазваме диета).
1) Ние не постим, за това да получим, което искаме, а да се подготвим да получим това, което Бог иска да ни даде.
2) Целта на поста е да заприличаме повече на Мария - сестрата на Лазар, и по-малко на сестра им Марта, която в един известен период е загрижена и обезпокоена за много неща.
3) Постът има за цел да ни доведе до съзнанието за „единого на потребу" (единственото, което ни е потребно). Той трябва да ни помогне да поставим Бог на първо място в живота си, а на второ нашите желанията, ако не и на последно.
По този начин, постът ни помага да се подготвим за това да бъдем оръдия на Божията воля: по този начин е постил и Моисей по време на бягството от Египет и на планината Синай, точно така както и нашият Господ постил в пустинята. Постът отвлича вниманието ни от самите нас и ни обръща към Бога.
4) Спазването на Богородичния пост ни помага да се уподобим на Пресвета Богородица, послушната Божия рабиня, която чула Божието слово и го съхранила по-добре от всеки друг, който и когато и да е било или да е могъл да го направи.