Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2019 15:55 - КОЙ Е НАШИЯТТ КРЪСТ ?
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 414 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 14.09.2019 15:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Един простодушен селянин живеел от труда на ръцете си, но заработвал твърде малко: едва успявал да нахрани себе си и семейството си. Веднъж отишъл до брега на морето, седнал на един камък и се загледал как в пристанището пристигали големи кораби, богато натоварени със стоки и как след това тези стоки се разтоварвали и закарвали в града за продан. И влязла в галавата му грешната мисъл: „Защо Господ на едни е дал богатство и всякакви облаги, а други оставил да живеят бедно?“ И зароптал против горчивата си участ. Междувременно обедното слънце силно напекло, дрямка налегнала бедния човек и той неусетно заспал. И ето - присънило му се, че е застанал в подножието на висока планина, а към него се приближава старец с дълга брада и му казва:

- Върви след мен!

Той го послушал и тръгнал след него. Дълго вървели и накрая стигнали до място, където лежали огромно мнножество кръстове от всякакъв вид и размер. Кръстове големи и малки, златни и сребърни, медни и железни, каменни и дървени. Старецът му казал:

- Виждаш ли колко кръстове има тук? Избери си който искаш и го занеси на върха на планината, която видя пред себе си.

Простодушният селянин погледнал златния кръст - красив, блести като слънце. Харесал го и понечил да го вдигне на раменете си, но колкото и да се стараел, не успял нито да го повдигне, нито от място да го помръдне.

- Не, - казал старецът, - явно няма да качиш този кръст на планината. Вземи сребърния. Може би той ще е по силите ти.

Селянинът опитал сребърния кръст. Той бил по-лек от златния, но и с него не могъл да направи нищо.

- Няма как, - казал старецът, - вземи един от дървените кръстове.

Простодушникът взел най-малкия от дървените кръстове и бързо и лесно го качил на планината. Зарадвал се, че най-накрая намерил кръст, който бил по силите му и попитъл спътника си:

- А каква ще ми бъде наградата за това?

- За да прецениш сам, ще ти разкрия какво представляват кръстовете, които видя.

Златният кръст, който най-напред ти хвана окото, е царски кръст. Мислиш си - колко хубаво и лесно е да си цар. А не си даваш сметка, че царската власт е най-тежкия кръст.

Сребърният кръст – това е кръстът ни всички, „облечени“ с власт. Това е кръстът на пастирите на Църквата Божия, кръстът на най-близките цареви слуги. Всички те също имат много грижи и скърби.

Медният кръст е кръстът на онези, на които Бог е дал богатство. Ти сигурно им завиждаш и си мислиш, че са много щастливи. А животът на богатите е по-тежък от твоя. Вечер, след работа, ти можеш спокойно да заспиш, защото никой няма да пипне бедната ти колиба или малкото ти добро. А богатият ден и нощ се страхува да не бъде излъган, ограбен, подпален. Освен това, богатият човек ще дава отчет на Бога за това как използва богатството си. А ако се случи богатият да обеднее, колко скърби тогава се стоварват върху него!

Ето, железният кръст е на военните. Поразпитай онези, които са били на война и те ще ти кажат колко често им се е налагало да нощуват направо на гола и влажна земя, да търпят глад и студ.

Каменният кръст е на търговците. Сигурно ти харесва живота им, защото не им се налага да работят като теб, нали? Но нима не се случва да замине търговецът надалеч, да похарчи всичкия си капитал за стоки, а те да се загубят при корабокрушение и да се върне у дома нещастен и ужасно беден?

Дървеният кръст, който ти така лесно качи на планината, всъщност е твоят кръст. Ти се оплакваш, че животът ти е труден, но сега вече виждаш, че всъщност е много по-лек от живота на други хора. Сърцеведецът Господ е знаел, че във всяко друго звание и положение, ти би погубил душата си и ето – Той ти е дал най-смирения, най-лекия – дървения кръст.

И така – върви си и не роптай против Господа Бога за бедната си участ. Господ дава на всеки кръст според силите му – колкото може да носи. На последните думи на стареца селянинът се събудил и благодарил на Бога за вразумителния сън. От тогава никога повече не роптаел против Бога.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Чудесна притча, приятелю!
17.09.2019 18:07
Колкото повече хора у нас я осъзнаят, толкова повече ще са щастливците, които ще са благодарни за Божията мъдрост и щедрост.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3800665
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031