Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02 12:17 - ДА ПОЧЕТЕМ ДНЕС
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове:
5



image Добрин Велев

Икона на Пресвета Богородица "Иверска"

Празнува се на 12 февруари

Сказание
за чудотворната Иверска икона на Божията Майка,
наречена - Портаитиса - Вратарница

В IX в., по време на царуването на византийския император Теофил (829-842) бушуваше жестоко гонение срещу светите икони. Православните християни, които почитаха светините, бяха предавани на мъчения, а иконоборците изхвърляха иконите от църквите и ги изгаряха.
По това време близо до град Никея живееше една благочестива и добродетелна вдовица заедно с младия си син. В своя дом тя се бе погрижила да направи малка църква и в тази църква се намираше чудотворната икона на Божията Майка. Вдовицата изпитваше най-сърдечно благоговение пред тази икона и често в своите нужди се обръщаше с топла молитва към Пресвета Богородица.
Но в това време императорът беше изпратил войници за да осъществи богоборческите си намерения за унищожаване на светите икони. Тези войници дойдоха и при благочестивата никейска вдовица. Щом ги видя да нахълтват неочаквано, жената се изплаши, но не за себе си, а за своята скъпоценна светиня. Тогава започна да моли войниците да и оставят светата икона до сутринта, и им обеща да им даде за това много пари. Подбуждани от користолюбие, те се съгласиха, но на излизане един от тях вдигна копието си и със злоба удари иконата на Божията Майка. 1) В следващия момент този войник остана на място. Погледна към иконата и с ужас видя, че от прободеното място на образа тече кръв! Поразен от необикновеното явление, войникът с разкаяние падна пред иконата на Пресвета Богородица. Той остави ереста си и впоследствие постъпи в числото на братята на Иверския Атонски монастир, където и завърши своя живот в строго подвижничество.
Щом войниците излязоха, вдовицата заедно със своя син започна коленопреклонно и със сълзи да се моли пред светата икона. За да я запази от ново поругание, още същата нощ тя я занесе на морския бряг и там горещо просеше от Небесната Царица да я избави от царския гняв, а Своя образ - от потъване. След молитвата тя целуна светата икона и я пусна в морето. Тогава за своя най-голяма радост видя, че иконата не падна долу и не потъна във водата, а се понесе по вълните по посока на запад. Утешена от това дивно чудо, жената благодари на Господа и на Неговата Пречиста Майка, и увещаваше сина си да бяга от преследването на иконоборците. Той се вслуша в думите и, прости се с нея и се отправи в град Солун, а оттам - на св. Гора, където и прие монашество. Преселването на юношата стана по особен Божий промисъл: именно от него Атонските пустинножители узнаха за иконата, която беше пусната по водата от майка му.
Единствено Бог знае къде се криеше дълго време чудотворният образ на светата Приснодева.
Изминаха почти два века от смъртта на никейския пришълец на Атон. Една вечер иноците от Атонската Иверска обител видяха в морето огнен стълб, който стигаше до небето. Това явление се повтори няколко дни и нощи поред. Междувременно се събраха да го видят и пустинножителите от всички околни монастири. Щом се приближиха до брега, те с радост забелязаха, че огненият стълб се извисява над иконата на Божията Майка, която стоеше върху водата, но колкото иноците се приближаваха към нея, толкова тя се отдалечаваше от тях.
Тогава иноците от Иверския монастир се събраха в църквата и със сълзи молеха Господа да им дари чудесно явилата се в морето света икона на Пречистата Богородица, и Той чу усърдната им молитва.
По същото време в Иверската обител се подвизаваше един старец - преподобни Гавриил, 2) родом от Грузия. Той се отличаваше със строг живот и с прост характер, живееше като земен Ангел и небесен човек. На този благочестив старец се яви насън Пресвета Богородица, сияеща в небесна светлина, и му каза:
- Извести на игумена и на братята, че Аз искам да им дам Моята икона за покров и помощ. После отиди до морето и тръгни с вяра по водата - тогава всички ще узнаят Моята любов и благоволение към вашата обител.
Старецът Гавриил съобщи на игумена за видението и на сутринта всички монаси от Иверската обител се отправиха на брега с молебно пеене. Старецът безбоязнено тръгна по водата като по сухо и се удостои да приеме в своите ръце светата икона. Иноците я посрещнаха на брега с благоговейна радост, направиха там малък параклис и в него три дни и три нощи се молеха пред иконата. После я внесоха в съборния храм и я поставиха в светия олтар.
На другия ден, преди утренята, монахът, който отиде да запали лампадите в храма, не намери иконата на мястото, където беше поставена. Изплашени, иноците дълго време я търсеха и накрая намериха светата икона над монастирските врати. Взеха я и я отнесоха на предишното място. Но на следния ден отново намериха иконата над монастирските врати. Това се повтори няколко пъти, докато Пресветата Дева не откри на преподобни Гавриил във видение насън Своята воля - каза му, че не желае да бъде пазена от иноците, но Сама иска да бъде тяхна Пазителка.
От това време иноците построиха над монастирските врати църква в чест на Преблагословената Богородица, където иконата се намира и до днес. По името на обителта тази икона е наречена “Иверска”, а според мястото на пребиваването си над монастирските врати - “Вратарница” (“Портаитиса”).




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2668148
Постинги: 2682
Коментари: 3583
Гласове: 9420
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031