Един от най-големите подаръци, които можем да си направим, е да разберем значението на прошката. Всеки, който приеме нейното великолепие, ще е в състояние да се освободи от демоните в себе си.

Да прощаваме, но да не забравяме

Прошката се състои в освобождаване на емоционалната тежест от вина за някакво действие или поведение. Не става въпрос за оправдаване, изопачаване на станалото и трансформирането му в нещо, по-удобно за понасяне. Става въпрос за смирение, примирение и доброта.

Когато простим, ние позволяваме на гнева да си отиде, на плановете за отмъщение да се разпръснат във въздуха, на огорчението и възмущението да се превърнат в снизхождение.

Непрощаването не ни предлага нищо. То само ни носи вътрешно напрежение, гняв, тъга и още куп негативни емоции. Това скрито негодувание дълбае в душата ни и разрушава всичко по пътя сиВъпреки това, за много хора е невъзможно да простят, а камо ли да забравят. А всъщност трябва ли да забравяме грешките на другите, които сме простили така или иначе?

Когато опарите ръцете си в огъня, забравяте ли, или следващия път сте по-предпазливи?

Умният човек умее да прощава, но не забравя. Той знае, че не всеки оценява този жест. И когато прошките към един и същ човек станат прекалено много, той се дистанцира.

Прошката не позволява на никого да продължи на ни наранява чрез поведението и думите си. Това разбиране на нашите емоции ни позволява да се освободим от негативните мисли.

Най-важното, което трябва да разберем, е, че прошката е силно лична. Не можем да съветваме другите дали да простят, или не, или пък да ги задължаваме да ни простят.

Колкото по-добре разберем личните си нужди, толкова по-лесно ще се разбираме с другите.

Прощавайте, но не забравяйте. И това „незабравяне“ не значи повърхностна прошка, която може да навреди двойно повече.