Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2018 19:17 - ВЪШЛЯСАЛО СЪЧУВСТВИЕ /не е трудно да нахраниш човек/
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 1009 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

След месец и половина днес отидох до Факултета по журналистика за изпит. След него трябваше да „убия“ два часа до следващата лекция и не ми се щеше на хубавото време да се затворя в кафе. Седнах в парка „Заимов“, наслаждавайки се на красивите цветя.

Майки купуваха царевици ту на кочан, ту на зърна. Заливаха ги с всякакви сосове – майонези, горчици, ягодови сиропи и т.н. Множество от спортуващи потичваха напред-назад. Нормален ден.

В това време видях как една жена обикаля от кофа на кофа. Приближава се, протяга ръка, пребърква съдържанието и продължава към следващата. Сепнах се – тази жена не се връзваше на обстановката: цветя, луксозни тротинетки, породисти кучета…

Изпитах желание да споделя с нея обяда си – банички със сирене. Изминах метрите в напрежение и смирено й предложих да хапнем заедно. Съгласи се, макар да изпита огромно притеснение. Представи ми се – ЛАРИСА ГЕОРГИЕВА ТОДОРОВА и ме помоли да не се приближавам много до нея, защото имала въшки. Разказах й как като дете са ме подстригвали заради въшки, но фризьорката помолила да не споделям с другите клиенти какво ми е, за да не си тръгнат. Мълчал съм си, но две „нахални госпожи“ заразпитвали защо не съм на детска в делничен ден, не ходя ли на детска, кой ме гледа. Мълчал съм стоически около две-три минути и накрая съм изстрелял „Имам въшки“.

imageМимо Гарсия и Лариса Тодорова в парка „Заимов“ на 18.04.2018

Разговорихме се с Лариса кой от къде е, какво е учил (тя каза, че е завършила  първи випуск Богословие в Софийския университет; Право в Югозападния университет; Педагогика в Софийския университет). . Лариса сподели, че страда от епилепсия. Единствено дете е на покойните си родители, първото дете в блока, разполага със собствен двустаен апартамент, но отказва да го продаде и замени за по-малък. Майка й е била ревностна комунистка, не случайно Лариса определя трансформацията си от „комунистка атеистка“ до „религиозна сестра“. Не припознава парите за нужда. Не отрича технологиите, но не ги използва.

Лариса е част от религиозно братство, което се грижи за нея, хранейки я два пъти на ден. Работила е като учителка над 20 години, докато майка и е била жива – е съумявала да се бори с епилепсията и да води нормално съществуване. В последните години, около десетина, се е пуснала по течението „ден за ден“.

Лариса е кръстена на руски кино герой. Първата й буквичка съвпада и с името на дядо й. В семейството е царяло разбирателство, майка нощувала при нея, а баща й в другата стая. Макар да се е грижила за чужди деца – няма свои, отчита го като грешка, но не съвсем: така е трябвало да се случи.

Случването е от БОГ, а не от съдбата. В Богословието са я научили да отрича съдбата и да признава само БОГ. Не се сърди нито на БОГ, нито на държавата, нито на съседите за положението си – харесва живота си, признава че е мързелива и не желае да работи. Отклонявала е безброй покани от Бюрото по труда.

Да, Лариса има здравословни проблеми, но на 53 години среща Красимир. Все още не го определя за „партньор“. Използва само „приятел“ – „приятел, който ме събужда сутрин и се грижи за мен“.

Докато си говорихме в парка премина продавачка на гевреци. Очите на гостенката ми светнаха и реших да я зарадвам – купих й един, а тя ми прошепна как Бог не я оставял в нито един миг. Нямала пукнат лев, умирала от глад и в главата й се въртели банани. С Красимир се разхождали напред-назад и в кофа за боклук открила пет, що-годе, ставащи за консумация банани.

imageМимо Гарсия и Лариса Тодорова с бананите пред ProMarket на 18.04.2018

Наближи 12:10 – времето за следващата лекция, отидохме до Факултета за малко и сетне я заведох до плод и зеленчука. Пътувайки към него тя продължаваше с навика си – да ловува от кофа на кофа. Откри пакет с ядки и ми предложи. Сърдечно. Искрено.

image

Сетне ме помоли да я снимам с „ценен артефакт“ – остатъци храна. Намери и пликче с неразопаковани пластмасови прибори. И отново се радва като дете.

image image

Днешната ми среща с Лариса ме убеди, че всеки живот е ценен. Всеки има собствени отчети за успехи и неуспехи, за щастие и тъга… Няма как да съдим другите и да решаваме от тяхно име какво и как да правят. Нямат нужда от ВЪШЛЯСАЛО СЪЧУВСТВИЕ. Не е трудно да нахраниш човек и да му стоплиш душата, чувайки историите му, а не раздавайки собствените си непоискани съвети!

-
http://mimo.bg/2018/04/18/larisa/






Гласувай:
2


Вълнообразно


1. fotinia - Браво Мимо Гарсия!
19.04.2018 17:56
Много по-човешки топъл и смислен репортаж. За да стане човек добър журналист трябва да има очи да вижда, уши да слуша и дар слово за да осмисли сюжетите. А сюжетите на живота са, които осмислят потребността от споделяне и общуване. Слава на Бога за споделеното. Бог да те благослови.
цитирай
2. mimogarcia - МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!!
20.04.2018 10:51
И ВАС БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1922490
Постинги: 1800
Коментари: 2937
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031