Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2014 01:34 - Пусни ги...
Автор: anibel Категория: Поезия   
Прочетен: 877 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.03.2015 02:46


 Пусни ги тези плитки! Отвържи ги!  Змии са, сякаш плъзнали по теб.  Гръбнакът ми се схваща. Съскат... Върху гърдите ти са като буци лед!

 Не мога да ги пусна, да отвържа...  Ще викнат вятър, пустите, та ураган...  По клоните зимъска ще ме вържат,  в неволя винаги ще зъзна там.  
Хвани се на хорото, ти веднъж!
 С бяла кърпа на мегдана разкърши се.  Та земята цялата на шир и длъж  след стъпките ти твоят прах да диша.  
Не, не мога, на хорото да се хвана,
 по стъпките ми ще растат цветята  и в щастие и радост от любов голяма,  ще опият хората в заблуда няма...
 Поне болката пусни да се излее.
 Сълзите ти са като летен дъжд...  За къде ги пазиш?Тъй ще остарееш...  Пусни ги, моля те.  Поне веднъж.
 Сълзите ми... Само тях не викай,
 че, ако хвръкнат те, зад ключа в този свят ти мен не чакай,  а  във друг не мога да се случа.
 Какъв ли лек за тебе да намеря? 
 Между було и опело, ти възкръсваш.  Животът пратил е за теб потеря,  ала сляпа ти си и не виждаш.  
Аз мога този свят да променя!
 От всеки камък ще порасне цвете. Ала мълния във мен расте и пусти са очите ми. И двете.
 



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1155790
Постинги: 643
Коментари: 2486
Гласове: 7825
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол