И в тази нощ съм сам,
но не самотен
Бог е винаги с мен !

Душата ми копнее
за обич и споделяне,
но кой може да ми го даде?
Един живот
отдаден на другите,
с обич и с вдъхновение.
Но Кой да ми го даде?
Не е ли Бог?
На Когото бях само инструмент?
Мечти , желания и страст,
Не бяха ли, само, Неговата воля ?
В земният ми кратък свят ?
С вяра, надежда и любов
В пътя към отвъдното ...
Знам, отивам си от този свят,
Постигнал повече от колкото мечтах.
Да, сам, но не самотен,
с надеждата да срещна Него в небитието,
и с всичките ми мои греховее
да се изправя, макар и грешен
пред Лицето Му в Безкрая.

Броени са останалите ми дни,
не се страхувам, но се кая
за изминалите в грях мои дни
за грешките в живота,
който Той да ми прости,
с Неговата Милост и Величие,
които аз, в грехът си не опазах.
Накрая, искам само едно:
Прости ми Господи,
че толкова Те огорчих
и вярата си не опазих.
Че не благодарих
за всичко, което даде ми ТИ даром.
Благодаря Ти за всички
земни добрини, с които ме дари,
за любовта в края на живота ми,
за щастието да постигна
дори и не мечтаните неща,
За целият живот аз Ти БЛАГОДАРЯ !

Отивам си с мир от земният живот,
с радостта, за всичко с което ме дари
с надеждата за вечният живот
да бъда с Теб , О оо Отче, вселюбими
Творец на всичко , с което ме благослови
в краткият ми земен път.
                                                  By IvoKi

Благодарността е най-висша добродетел.
Завидно е душевното ти състояние, Ивоки.

покъртителна и искрена изповед!Вълнуваща и от сърце!Да,всички трябва да сме благодарни за живота си и и случващото се в него!А вярата,надеждата и любовта - винаги да ни крепят ,защото бъдещето е неизвестно!Аз вярвам ,че ще ни вдъхновяваш още много със споделеното от теб Ivoki! Поздравления за стиховете!Хубави почивни дни!

Пред изповед се мълчи...