Постинг
12.07.2017 07:07 -
СЛАДКО ОТ СМОКИНИ
Автор: deleted-4udovi6teto
Категория: Поезия
Прочетен: 6901 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2017 07:09
Прочетен: 6901 Коментари: 24 Гласове:
8
Последна промяна: 12.07.2017 07:09
... когато заухае на смокини
във дворчето със вехтите асми,
и мама – както в детските години,
тавата на огнището тъкми –
със лозовите съчки пали чама,
дребнѝ си портокалови кори,
и нося аз коджак дръвца на мама –
смокиновото сладко да възври,
във дворчето със вехтите асми,
и мама – както в детските години,
тавата на огнището тъкми –
със лозовите съчки пали чама,
дребнѝ си портокалови кори,
и нося аз коджак дръвца на мама –
смокиновото сладко да възври,
и колко ще напълни? – три буркана
от тия, дето стават за компот,
а колко малко, всъщност, ни остана! –
от краткия, тъй сладък, наш живот,
и аз сега – след толкова години,
дошъл – един печален развейпрах,
рисувам мама, дворче – и смокини,
под чиито бързи сенки остарях.
Платно на Майстор е, Валерий! Да ти е жива и здрава мама!
цитирайili4e написа:
Платно на Майстор е, Валерий! Да ти е жива и здрава мама!
Благодаря, Иличе, непременно ще те почерпя от нейното сладко! :-)))))
Чу
къде ни връщаш, Валери :)
цитираймакар че в селото на тате смокини нямаше там варяха предимно лютеница и компот от джанки, в това число и ракия :)
цитирайyotovava написа:
къде ни връщаш, Валери :)
При мама, Валюше!
Чу
днес казах ли ти, че си велик?
цитирайи божествен?
цитирайНаправо космополитен :)
цитирайА на Владая имам пет смокинови дръвчета, е още са храстчета де, но оцеляха в тая жестока зима, така че след година-две ще правим сладко от смокини :)
цитирайyotovava написа:
макар че в селото на тате смокини нямаше там варяха предимно лютеница и компот от джанки, в това число и ракия :)
Пази си споменчето, Валюше, нека ти грее!
Чу
yotovava написа:
днес казах ли ти, че си велик?
Пак изпревари всички, включително канибално-полигоралните шизофреници и яловите бездетки от Зона Б-18.
Чу
yotovava написа:
и божествен?
Така де...
Чу
yotovava написа:
Направо космополитен :)
Така е, две думи няма! :-)))))))))))
Чу
yotovava написа:
А на Владая имам пет смокинови дръвчета, е още са храстчета де, но оцеляха в тая жестока зима, така че след година-две ще правим сладко от смокини :)
Оооооо... идвам да нося дръвцата!
Ще ти накъсам и от индришето на мама една китка! :-)))))))))
Чу
Много мил спомен и много мило написан.
Веднъж ме изтипосаха да варя лютеница. Разбира се, не под асмата. Под нея жените си хортуваха. Беше адска жега. Бях се зачервил като грижливо сварен дуранкулашки рак, хванат в езерото. Оттогава само я ям, особено, ако е едро смляна. Но пак бих застанал край калйдисаната дълбока бакърена тава с дървена бъркалка в ръцете, стига да можеше милата ми майка да се върне поне за един дълъг летен ден сред нас.
Евала, чичовото!
22/7 - R
цитирайВеднъж ме изтипосаха да варя лютеница. Разбира се, не под асмата. Под нея жените си хортуваха. Беше адска жега. Бях се зачервил като грижливо сварен дуранкулашки рак, хванат в езерото. Оттогава само я ям, особено, ако е едро смляна. Но пак бих застанал край калйдисаната дълбока бакърена тава с дървена бъркалка в ръцете, стига да можеше милата ми майка да се върне поне за един дълъг летен ден сред нас.
Евала, чичовото!
22/7 - R
pvdaskalov написа:
Много мил спомен и много мило написан.
Веднъж ме изтипосаха да варя лютеница. Разбира се, не под асмата. Под нея жените си хортуваха. Беше адска жега. Бях се зачервил като грижливо сварен дуранкулашки рак, хванат в езерото. Оттогава само я ям, особено, ако е едро смляна. Но пак бих застанал край калйдисаната дълбока бакърена тава с дървена бъркалка в ръцете, стига да можеше милата ми майка да се върне поне за един дълъг летен ден сред нас.
Евала, чичовото!
22/7 - R
Веднъж ме изтипосаха да варя лютеница. Разбира се, не под асмата. Под нея жените си хортуваха. Беше адска жега. Бях се зачервил като грижливо сварен дуранкулашки рак, хванат в езерото. Оттогава само я ям, особено, ако е едро смляна. Но пак бих застанал край калйдисаната дълбока бакърена тава с дървена бъркалка в ръцете, стига да можеше милата ми майка да се върне поне за един дълъг летен ден сред нас.
Евала, чичовото!
22/7 - R
Много ме кефи едро смляната лютеница, кажи на Леля Лида да дигне в килера едно бурканче, че като дойда в Калофер, да ни я тури за мезе на ракийцата!
Наздраве, Чичо Пепи!
Благодаря.
Чу
Сладко от смокини - и аз го обичам...!!!
цитирайvedrina написа:
Сладко от смокини - и аз го обичам...!!!
И теб ще те почерпя някой ден, Ведрина!
Благодаря.
Чу
Блажени години, Валери.
цитирайНарисувал си една пасторална идилия, която внушава сладост и чудодейни аромати,
които се помнят цял живот,Чу.:))
Това е най-скъпото сладко, /по-скъпо е от меда/ което гъркините в Созопол продават
по 5 лева малко бурканче - 250 гр.
Красиво остаряваш..
цитирайкоито се помнят цял живот,Чу.:))
Това е най-скъпото сладко, /по-скъпо е от меда/ което гъркините в Созопол продават
по 5 лева малко бурканче - 250 гр.
Красиво остаряваш..
favn56 написа:
Блажени години, Валери.
Такива бяха, Фавне, и са, щом още са живи в спомена.
Благодаря.
Чу
teadia написа:
Нарисувал си една пасторална идилия, която внушава сладост и чудодейни аромати,
които се помнят цял живот,Чу.:))
Това е най-скъпото сладко, /по-скъпо е от меда/ което гъркините в Созопол продават
по 5 лева малко бурканче - 250 гр.
Красиво остаряваш..
които се помнят цял живот,Чу.:))
Това е най-скъпото сладко, /по-скъпо е от меда/ което гъркините в Созопол продават
по 5 лева малко бурканче - 250 гр.
Красиво остаряваш..
Сладък живот, Теа.
Колкото е, толкова.
Сетне ще видим какво предстои.
Благодаря.
Чу
...както е в една много хубава песен на Лилито.
"Останалото, както казват, чака ме, каквото писано е , аз сънувам го,
каквото съм изпяла, пяла съм, каквото не изпях, сънувам го, дали за теб съм пак онази същата. ."
цитирай"Останалото, както казват, чака ме, каквото писано е , аз сънувам го,
каквото съм изпяла, пяла съм, каквото не изпях, сънувам го, дали за теб съм пак онази същата. ."
teadia написа:
...както е в една много хубава песен на Лилито.
"Останалото, както казват, чака ме, каквото писано е , аз сънувам го,
каквото съм изпяла, пяла съм, каквото не изпях, сънувам го, дали за теб съм пак онази същата. ."
"Останалото, както казват, чака ме, каквото писано е , аз сънувам го,
каквото съм изпяла, пяла съм, каквото не изпях, сънувам го, дали за теб съм пак онази същата. ."
Благодаря, Теа.
До утре)!
Чу