Понякога мълча и ми се струва -

камбаната на тишината бие.

Понякога съм буден и сънувам,

че глутници в безсъниците вият.

 

Говоря си с прелитащите сови

и сенките разнасям по паважа.

Догонват ме очите ти отново -

бих искал нещо важно да ти кажа.

 

Ще седна в онова среднощно барче

с кафе за мен и масичка за двама.

Но липсата ти призрачно нагарча,

когато сред богините те няма.

p { margin-bottom: 0.25cm; direction: ltr; color: rgb(0, 0, 0); line-height: 115%; }p.western { font-family: "Liberation Serif", "Times New Roman", serif; font-size: 12pt; }p.cjk { font-family: "WenQuanYi Micro Hei"; font-size: 12pt; }p.ctl { font-family: "Lohit Devanagari"; font-size: 12pt; }a:link { }