Зареждам дърва трески и съчки в камината с треперещи ръце и едва сега разбирам , колко много съм се уморил и премръзнал……… Защо ли съм го направил…… Не зная ! Порив, вътрешно напрежение и желание. Желание… За какво ?… Може ли всичко да се обясни……..

Бавно и плахо се запалва огъна. Едно драсване на клечица кибрит……. Питам се дали ще се запали, дали тези дебели дървета ще се запалят от мъничката клечка кибрит , хартията , клечкитее, съчките треските останали от един градеж на къща. Ще се запали ли огъня………. Седя все още свит на фотьоила с лъвските глави на подръчниците и втренчено гледам плахите езичета на пламъчетата , които полека лека обхващат все повче клечки и дръвчета. Добре съм ги подредил, по големина и дебелина. Най отгоре са и най-големите , но между тях пак има тънки клечици. Много пъти съм го правил и зная как е най добре. Не е ли странно - като строиш къща основата ти трябва да е мощна и здрава, а в огъня в основата слагаш тънички клечки и хартия, за да запалиш мощен огън …………… А как е в теб в душата ти ? Не започват ли най - мощните чувства от мимолетни ефирни преживявания …….? Огъня в душата ти като истинският ли огън е ?  ……………

         Пламъците буйно се блъскат един в друг , съединяват се , променят във всеки миг формата и и цветът си обхващат от всички страни дебелите и здрави дървета и ги напукват прониквайк в тях докато ги разрушат и превънат в жерава. А дърветата според вида си се борят някой по упорито, други по слабо докато се предадат на огъня. Огнени езици и искри . Пръски от огъня изпълват пространството около него. ПРЪСКИ ОТ ОГЪНЯ . ………………. Ето, тове е !…….

         Не е ли нашият живот огньове, които се запалват в нас от чувства , хора, амбиции ? Не са ли усещанията ни , осезанията ни като огън с различни дървеса, които повече или по малко се борят преди да се предадат на пламъците? Тези пламъци не ни ли пречистват давайки топлина и енергия за следващият огън, не са ли пръските от огъня ,онези неща, които остават в съзнанието ни на фона на пламъците. Тези пръски, които излитат от огнището , самотни , индивидуални, неповторими мигновения, които остават в съзнанието ни след като са отзвучали хиляди преживявания. Не е ли целият ни живот ПРЪСКИ ОТ ОГЪНЯ ?

         Седя пред камината и много ми се иска да разкажа за тези ПРЪСКИ ОТ ОГЪНЯ - малки, кратки , преживявания , които сигурно няма да са свързани едно с друго , или ще са свързани само за някой хора или може би никога няма да видят бял свят и ще си останат в компютъра. ………….. н Смешни предположения. Или ги пиша или не - останалото каквото се получи, защото имам необходимостта да изкажа с думи преживявания , които не съм споделил с никого за последните години. Толкова са много несподелените чувства и изживявания, че не зная дали ще ми стигнат години за да ги опиша, но ще се опитам макар и не в хронологична последователност да събера малко ПРЪСКИ ОТ ОГЪНЯ и да им дам шанса да по блещукат още малко време……………..