Обичам с капка слънчева печал

                 в очите си и в плен на ветровете,

                 във този век, нехаещ за кралете,

                 да скитам като преоблечен крал.

                                   “Призвание” - Р. Радков

Отиде си… Защо не предусетих…

Tи сам за Пътя времето избра. 

И както беше странник, рицар нежен,

повалящ и свенлив - лирик безбрежен,

кой краля-скитник в тебе разпозна?

Кървящо слънце в песенни печали

остави. Непосилното си взе -

понесе с теб нечутите мечтания,

тревоги недописани, мълчания…

Аз зная - неуютно тук ти бе.

На Славей бреме… Страшно и кинжално

простенват трели. Всеки звук боде!

Ни себе си, ни другите пожали,

дори и тези още не познали

високото ти, парещо Небе.

Отиде си. Не исках… Не усетих.

Не вярваше сърцето, не разбра.

И беше дивен ти! Самотник нежен.

Мъчител милостив - горящ, безбрежен…

Сега си Птица-Жар сред Вечността!

01.09. 2010 г.

Солт Лейк Сити

                                        М.Радкова