2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
В последните десет години много некръстени извървяха пътя към храма, за да се извърши над тях св. тайнство Кръщение. Кръщават се малки и големи. Всеки със своите разбирания и очаквания. След края на тайнството си тръгват и мнозина въобще не се връщат в храма. Изгубват се. Няма ги. Както изведнъж се появиха, така и изчезнаха. Разбраха ли какво стана с тях, влизайки в кръщелния купел? А ние, които останахме, схванахме ли същността на тайнството и промени ли то живота, мислите и делата ни?
Чувал съм, а навярно и вие сте слушали за най-различни причини, поради които хората се кръщават. Най-често стоящи далеч от разбирането на църквата за св. тайнство Кръщение. А какво е то?
В реда на тaйнствата на първо място стои Кръщението. То е врата, която ни въвежда в благодатното царство, в църквата и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси. В беседата си с Никодим Исус Христос наблегнал именно на това: "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." (Йоан 3:5)
Кръщението е учредено от Господ Исус Христос след възкресението Му. Той заповядал на апостолите: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух." (Мат. 28:19)
От книгата "Деяния на светите апостоли" разбираме, че апостолите кръщават новоповярвалите. И така вече двадесет века епископите и свещениците, имйки апостолско приемство, извършват това тайнство. В него кръстеният чрез благодатта на св. Дух се очиства от първородния грях и личните грехове, извършени до този момент (ако е възрастен), и се възражда духовно. Апостолите в своите послания ни казват, че чрез Кръщението ние се "освещаваме", "омиваме", "очистваме", "оправдаваме", "умираме за греха", "съпогребваме се с Христа" и "възкръсвaме с Него".
Интересно е, че църквата представя това тайнство като подобие на смъртта и възкресението на Христос. Тук не говорим за смъртта като биологична функция на живота. По-скоро става дума за смъртта като духовна реалност. Отделеност от Бога. Ето това е истинският смисъл. Пребиваване в "далечна страна", в която отсъства Подателят на живота, истинския живот, а именно самият Бог. Христос дойде и разруши смъртта с нейното жило - греха. Той не разруши физическата смърт, както мнозина мислят, защото не премахна този свят, от който тя е част.
"Като премахва жилото на греха от смъртта, отстранявайки тази духовна реалност, Христос я изпълва със Себе си, с любовта и живота Си и я превръща в светъл и радостен преход, в Пасха, в един по-пълен живот, общение и любов" - казва отец Александър Шмеман. Човекът, който вярва и живее в Христа, е освободен от смъртта. И това е подобието в Кръщението. Подобието е в нас, а именно това е вярата ни. Да вярваш в Спасителя, не означава само да го признаваш, да вярваш в Неговите свръхестествени способности, да чакаш да получиш, а да Му се отдадеш. Означава да приемеш Неговата вяра, мисли, любов и желания като свои. И не само да ги приемеш, но да ги приложиш и пресъживиш в житейския си път. Другият път е пустинята, изпразнен от съдържание и пълнота. Кръщението по подобие на смъртта и възкресението е изява на една радикална и позитивна промяна. От водите излизаш нов човек с ново име - християнин. Благодат и отговорност. Вече си член на Христовата църква. Трябва винаги да бъдеш и участваш там, където се събира църквата, тоест на литургийното евхаристийно събрание в неделния ден.
И така, Кръщението не възстановява човешката природа в нейното първоначално състояние, в което се е намирал Адам преди грехопадението. Греховната наклонност отслабва, волята на човека получава по-голяма свобода да върши повече добро, отколкото преди извършване на тайнството.
Често действията, извършвани от свещеника при Кръщението, не се разбират. А те са символи с дълбоко съдържание. Св. тайнство се извършва чрез трикратно потапяне, като свещенослу-жителят произнася думите: "Кръщава се Божият раб или рабиня (с произнасяне на името) в името на Отца, Амин, и Сина, Амин, и Светия Дух, Амин." Това е единственото тайнство, което в краен случай - при опасност от смърт - може да се извърши от мирянин християнин (мъж или жена). Чрез потапяне или поръсване при произнасяне на горепосочената формула. Ако болният оздравее, свещеникът само прочита пропуснатите молитви и го миропомазва.
Църквата е установила както децата, така и възрастните да имат кръстници (възприемници). Те са поръчителите пред църквата за вярата на кръщавания и имат задължение да го наставляват и утвърждават в истините на вярата и Христовото учение.
Ето някои от действията, извършвани при Кръщението:
- Отричане от сатаната. Днес за съвременното мислене това е архаизъм. Много християни се поддават на изкушението и го отхвърлят от чина на тайнството. А какъв е смисълът? Отричането от сатаната не означава отхвърлянето само на едно същество, а на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклонството, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклонството на древното езичество.
- Изповядване на Христа. Тук кръщаващият свободно изразява решението си, че се съчетава с Христа. Изповядване на лична вярност и служение към Спасителя. Това решение се потвърждава с произнасяне символа на вярата.
- Помазване с елей. Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Той е маслинената клонка, донесена от гълъба на Ной, оповестяваща Божията прошка и помирение с човека след потопа.
- Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете. Това е пресътворяване на тялото и сетивата на човека.
- Обличането в бяла дреха е символ на духовна чистота и невинност, получена в тайнството, и задължение за запазването й.
- Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.
- Подстригването на косите е символ на покорство и жертва. Ето първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот. Косата е символ и израз на красота и власт.
И така, последованието на тайнството е извършено, но тепърва запъчва голямото движение. Животът ни да се превърне в поклонничество и възход към "деня невечерен" на Божието вечно царство. Пътят ни да е светъл и едно нескончаемо славословие към Бога. Остава само да го осъществим.
Дончо Александров, магистър по богословие,
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ