Преподаването на основните знания би трябвало да се осъществява в катихизаторски курсове към енорийските храмове. Енорийският свещеник би трябвало да проведе не по-малко от 3-4 срещи с готвещите се за кръщение и/или техните родители и с кръстниците (възприемниците). На първата среща той ще обясни необходимостта от катихизация. Ако на някого това му се струва много или трудно, нека да е ясно, че по-малко просто е безпредметно и безсмислено. Този, на когото би му дотежало да дойде три пъти в храма, той няма после изобщо да прекрачи неговия праг. Каква полза тогава изобщо да бъде кръщаван? Извинение и отстъпление от това изискване би трябвало да се допуска само при смъртна опасност. Точно как да се осъществят тези катихизически срещи ще се реши от практиката. Не може да се предпише еднакъв начин за храм, където се извършват 5 Кръщения и за храм, където те са 500. В единия случай ще бъдат групови, а в другия индивидуални.

Един свещеник беше казал, че вземал високи такси за кръщавка, "за да разберат хората, че кръщението е нещо важно". Хората ще разберат, че Кръщението е нещо жизнено важно, не по таксата, а от проповедта и от сериозното, грамотно и отговорно отношение на свещеника към него – т.е. не по онова, което излиза от джоба им, а по онова, което влиза в сърцето, в душата и главата им. Иначе хората си казват "попа си чете, от мен нищо не се иска, освен да си платя таксата". Но може ли да бъде кръщение това, в което участието на кръщавания се изчерпва с плащане на таксата? Някои свещеници дори "улесняват" кръщаваните и кръстниците, като дори не ги карат да прочетат символа на вярата, а го четат "вместо тях".

Друг важен въпрос е чрез Кръщението и от Кръщението да започне приобщаването на верните към енорията и енорийския и литургичния живот на Църквата. Защото енорията е основната единица, в която е структуриран животът на християнина в Църквата.

Затова, ако някой би желал да се кръсти в друг енорийски храм или в манастир, той трябва задължително да представи писмо от своя енорийски свещеник, че е преминал катихизация. Тези писма трябва да се съхраняват заедно с левите отрязъци на кръщелните свидетелства.

Ако осъзнаем и задействаме тези принципи коренно ще се промени целият облик на нашата Църква. Тогава ние свещениците ще познаваме своите енориаши и те нас. Тогава ще престанем да гледаме на енорията като на територия, очертана в определени граници. Тогава ще се срещаме с енориашите си не само за водосвет или панихида, т.е. срещу такса, а ще посещаваме домовете им на празник, на рожден ден, когато имат проблем или просто за взаимно полезен приятелски разговор. Тогава ще бъдем очаквани гости в техния дом. Но тогава храмът ще стане техен дом. Тогава приходите в храма ще се увеличат и ние ще престанем да разчитаме на таксата от опелото, т.е. ще престанем да се изхранваме от смъртта. Ще престанем да се караме на конференциите, че някои свещеници извършвали погребения в чужди енории.

Давам си сметка, че това означава коренен поврат на цялата ни досегашна дейност. Въвеждането на тези неща би предизвикало несъгласие, заобикаляне, хитруване, упреци, обвинения в сектантство и какво ли още не. Първо от страна на някои свещеници, защото това в началото (но само в началото) евентуално би намалило доходите им и би ги натоварило допълнително. После и от страна на някои желаещи да се кръстят, които поради неразбиране биха предпочели досегашния неангажиращ начин на кръщаване. Но убеден съм, че всичко изложено по-горе е понятно за всеки духовник, който се отнася отговорно, а не наемнически (вж. Иоан 10:12-13) към служението си. А когато бъде разбрано и прието от духовниците, ще бъде прието и от всички пристъпващи към вярата. Няма да бъде прието само от нежелаещите да повярват.

Напразни биха били опасенията, че с катихизацията ще отблъснем и пропъдим хората, че ще ги отпратим към сектите и пр. Тъкмо напротив, именно с катехизация истински и здраво ще ги приобщим към Православната църква. Една от основните причини първите християни да стоят здраво във вярата е, че те са знаели в Кого са повярвали (вж. 2Тим. 1:12). Нещо повече: причината, членовете на Католическата и протестантските църкви да са твърди и грамотни във вярата си (нещо, в което всички ние се убеждаваме с очите си), да са здраво и организирано общество, е именно в това, че са приети в тези църкви не формално, не срещу заплащане на такса от 15 лева.

Мнозина отиват в секти, тъкмо защото душата им, отвратена и отблъсната от все по-голямата материална и духовна нищета на света, гладна за духовност, топлота и любов, в православния храм много често бива отблъсната от недуховно, нетопло, небратско и нелюбовно, а формалистично, требничарско и инертно отношение. Така номинални и формални членове на Православната църква остават тези, които не прекрачват нейния праг или го правят спорадично на Връбница и на Великден, за кръщавка или за панихида. Църквата може и да има някаква материална полза от тях (и тя е толкова мизерна), но духовната вреда е много, много по-голяма, защото именно такива "християни" създават негативния образ на Църквата в съвременното общество.

По този начин виждам началните стъпки нашата Църква да излезе от образа "предлагане услуги срещу заплащане" и да се приближи до образа на Богочовешка общност, в която всички се подпомагаме за спасението си, от което всички сме еднакво заинтересовани.

Ставрофорен иконом Стефан М. Стефанов
Храм "Св. Николай Мирликийски - Чудотворец" гр. Русе