Къде съм, сам, в нощта?
Всред плуващите облаци,
или под студената Луна?
В светлините на града?
В безкрайната суета?
В лапите на гордостта?
В ръцете на нечия лъжа?
В грешни мисли на жена?
В един объркан свят?
На никого ненужен?
Уморен от безсмислена борба?
Какво доказвам, на кого?
КЪДЕ СЪМ АЗ?
Една наранена душа.
С непотребната моя Любов,
към хората и света?
Защо ме има на този свят?
Създаден от Бог за радост
и толкова опорочен....
Защо е непотребна обичта?
Защо те съдят когато обичаш?
Защо са толкова важни,
материалните неща?
Къде остана човешката душа?
Къде остана радостта
да бъдем Човеци, во Христа?
КЪДЕ СЪМ АЗ?
Една малка прашинка,
самотна в безкрая,
В един чужд и непознат свят...
С безсмислената си обич,
с вменено чувство за вина,
за ненаправени от мен неща?
КЪДЕ СЪМ АЗ?
Постигнал толкова мечти,
за хората около мен?
Изпълнил всички обещания,
пред себе си , хората и Бог?
Защо ме има още на света?
Отдавна нямам его,
Не искам нищо от света.
Получих всичко ДАРОМ,
По волята на Бог,
Раздавам го по Неговата воля,
Не очаквам и не искам,
раздавам от душа,
околните не ме разбират,
но какво от това?
КЪДЕ СЪМ АЗ?
Осъзнах,
До края на живота си ще бъда,
с тебе Боже мой , от душа
защото само за Теб си струва
да отдам моята душа.
Благодаря,че в края на живота
ми даде да осъзная какво е Любовта!