Както всяка неделя Светата Литургийна Евхаристия ми дава мир и е повод за дълбок размисъл. Общението с Бог дава спокойствие в душата ми и ми помага да преживявам болките причинени ми от човеците. А най много болка получаваме от тези, които обичаме, защото тяхното поведение има значение за нас и ни наранява.
Ето днешният Евангелският текст и моите размисли.

СВ.ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА 8: 26-39

...................................

И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
28. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
29. Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
30. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
32. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
33. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
34. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
35. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
36. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
37. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
38. Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
39. върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
..............................

Есен е.Всичко ни спомня за смъртта и пожълтялата трева и окапалите листа и оголелите дървета.... Време за самовглъбение и душевен размисъл....... Не зная дали сте опитвали да мислите при гроб.Мислите там, колкото и парадоксално да звучи, са по ярки , по правилни, по дълбоки, защото мащаба на гроба е не е мащаб на временното, а на вечното......
Какво общо има днешното евангелско четиво с гроба, ще ме попитате.Прибирайки се от храма се карайки из софийските улици се замислих за чудото на Христа над бесноватия, Любовта на на Господа към човека, тясно материалистично настроените гадаринци от всички векове , реалното съществуване на бесовете, трагичното раздвоение в една и съща душа.
Вчера в съботния ден посетих гробищата и седнал на пейка пред семейният гроб, дълго се молих и размислях. Неоценима е загубата на близки хора и особено болезнена , когато загубиш свидна рожба. Загубите са всегдашен спътник от люлката до гроба.......
Но като се замисля ние получаваме толкова много с живота и от живота. Неизброими се нещата, които получаваме. Животворния въздух, галещата слънчева милувка грижовната майчица, хилядите материални неща , нежната ласка на приател,човек или животно....
Седях пред гроба и преживявах раздялата с близки хора и тук пред мен и по света разпилени и сълзите ми течаха....... Покрай гроба мина възръстна жена, поспря се и се прекръсти и после ми каза: ”Не страдай , Бог откъсва най хубавите цветя по рано от земната градина за да ги посади в небесната“.
Защо свързах Евангелското четиво със случилото се вчера на гробищата? Ние много често заради загуба на материални неща пропъждаме Бог от себе си, губим душевното си равновесие , вярата и любовта си. Заради материални неща правим компромиси , не сме искрени и честни,с поведението си пропъждаме и тези, които ни обичат и така оставаме сами и нещастията ни затрупват. Така са постъпили и гадаринците прогонвайки Христа, заради стадото свине. Нека си припомним думите праведника Йов :“ Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ взе, да бъде благословено името Господне!“
Когато ни сполети загуба нека не гоним Бога от себе си , когато сме в болка да не гоним приятелите, които ни обичат и да се отдадем на отчаянието и подобно на Юда да си окачим сами на дървото бесилото.
Нека в молитва и почит да посрещнем всяко изпитание, да обичаме Бог в себе си и ближните, които ни обичат и се грижат за нас. Да сме с открити , честни сърца .Да не огорчаваме никого. Да се молим Бог да изгони от нас бесовете на злобата,завистта, алчността, агресията, лъжата, материалните стремежи, гордостта, гневът, неразумието, грешните решения. Само така ще намерим светлината на правдата, добротата, истината , само така може да светнат очите ни в радост , да забие сърцето ни в ритъма на човечност братолюбие и Боголюбие по пътя към Царството Божие.

Ползвана литература от протопрезвитер проф.Чифлянов