В. КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ, КОГАТО ИЗЛЕЗЕМ ОТ ИЗПОВЕДНИКА

След като добре сме се изповядали, ние трябва да изпълним наказанието, което ни е наложено: поклони, усилена молитва, пост, усърдно четене на словото Божие, даване милостиня, посещаване на болни, грижа за сираци и пр. Особено внимание трябва да обърнем на следните три случая:

1. Имаш ли вражда с някого, прости от сърце, за да ти прости и Бог (Мат.6:14-15). Иначе твоята изповед ще отиде напразно!

Темистокъл и Аристид, видни атински държавници, били в постоянна вражда помежду си. Но отечеството им ги определило да вършат една важна държавническа работа заедно. Как, обаче да оставят враждата? Тогава Аристид рекъл: “Искаш ли, Темистокле, да оставим враждата тук на границата? Ще отидем, ще свършим делото си, и ако искаш, когато се върнем, пак ще си подновим враждата!”  тъй и направили. След като успешно свършили отечественото дело, върнали се и пак продължили да враждуват.

Не се ли случва тъй и с християните, когато са в неприятелски отношения? Изповядват се, причастяват се от една чаша, оставят враждата на прага на храма, но като излязат от църквата, пак подновяват враждата... Но това изповед ли е? По-голям грях вършат те, като се изповядват и причастяват, без да искат да се откажат от ненавистта си към своите лични неприятели. Затуй да прекратяваме враждите!

2. Други, които са признали на изповед, че са нарушили целомъдрието или семейната си чест, трябва завинаги да се откажат от лошия си път. Те не могат да обичат и греха, и Бога!

Един философ тръгнал веднъж да се разхожда с лодка по морето. Случила се силна буря, когато замалко щяла да преобърне лодката му. По чудо той се спасил. Върнал се у дома си, и понеже един от прозорците му гледал към морето, той веднага зазидал тоя прозорец, за да не гледа към морето и да не изпада в изкушението да пожелае пак да се разхожда с лодка из него!

О, християнино, колко пъти малко е оставало да загубиш и ти живота си и душата си в морето на безпътната любов! Избавил си се по чудо. Отбягвай вече причините! Не минавай вече по оня път! Не влизай вече в оная къща! Не гледай вече към оня прозорец! Затвори си очите, за да не влезе съблазънта в сърцето ти! Иначе ще загинеш!

3. Най-сетне, присвоил ли си чужда вещ, ограбил ли си някого, върни чуждото! Иначе няма прошка за тебе.

Ако ти хулиш името Божие, ако се отричаш от Православието, ако се гневиш, ако се гордееш, ако завиждаш или вършиш други тежки грехове, щом се покаеш, всичко ще ти се прости. Защо? Защото с всички други грехове ти оскърбяваш Бога, а Бог е направил за тия грехове, с които човеците го оскърбяват, духовника Свой пълномощник. Като Божий пълномощник свещеникът може да ти прости греховете против Бога, щом се каеш.

Но ако ти държиш чуждо нещо и го изповядаш, но не го върнеш, свещеникът няма право да ти прости. Ако ти държиш в ръцете си имота на сиромаха, как ще ти прости духовникът този твой грях? Сиромахът не е поставил духовника за свой заместник и не му е давал власт от негово име да ти прости ограбеното имущество.

Но ти ще кажеш: аз давам милостиня на монастирите и на бедните! Мълчи! Никой закон, ни Божий, ни човешки, не позволява, щото някой даром да дава на някого чужди вещи. Следователно, за да получиш прошка от Бога, върни чуждото!...

И тъй, видяхме, кои са правилата на спасителната изповед: първо, преди да отидем при духовника, трябва да изпитаме добре съвестта си; второ, когато сме при духовника, трябва да се изповядваме искрено, съкрушено, без срам и извинения; трето, когато си тръгнем от духовника, трябва да изпълним епитимиите си, да прекратим враждата, да се откажем от нечистия си живот и да върнем чуждото.

Който чрез изповедта не поправя поведението си, той не се изповядва, а празнослови, по думите на св. Василий Велики.

                                                                                                                                                     
                                                                                     СЛЕДВА........