В Рождественската нощ излязох на чердака , погледнах към небето и звездите и искрено , от цялата си душа се помолих. За мен и за хората, които много обичам. Дълго и с много вяра, че Бог чува молитвата ми. Там някъде всред звездите е и Витлеемската звезда. Почувствах мир и удовлетворение в себе си. Благодарен съм на Бог, защото всичко, за което съм се помолил съм го получил. Само сродна душа не получих.... Но сигурно така трябва да е за мен. Това ме направи силен и способен да помогна на много хора. Е еее , сам съм, но не съм самотен. Той е винаги до мен и аз усещам присъствието Му.
Спомних си Евангелски текст и за кой ли път почерпих мъдрост от Голямата Книга.

Евангелие от Марк гл.11:22-26
""А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията.""

БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ И .... ВЯРВАЩИ !!!