Дяконът  или свещеникът приканя богомолците да застанат прилично и със страх да принесат светото възношение (безкръвната жертва). Оттук започва най-важната част на св. литургия; тая част се нарича "евхаристиен канон".

На призива на свещеника или дякона да принесем в мир светата жертва, народът чрез хора, който отговаря на призива  посочва каква е тая жертва: "Милостта на мира, жертвата на хвалението".
/това са песнопенията, които следват в момента/ . С тия думи е изразен характерът на православната литургия -тя е безкръвна хвалебна жертва, която вселява в човешките души благодатния Христов мир. Свещеникът благославя молещите се с думите: "Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас!" Народът отговаря: - "И с твоя дух!" Свещеникът възглася: "Да издигнем сърцата си нагоре, на което народът потвърждава: - "Имаме ги при Господа". Свещеникът подканя вярващите да благодарят на Господа. На тая негова покана народът отговаря, че е "Достойно и справедливо да се покланяме на Отца и Син и Св. Духа - единосъщната и неразделна Св. Троица". През време на тая евхаристийна песен, по древен църковен обичай, следва да се прави голям поклон до земята. Молитвата, с която свещеникът усърдно се моли, е израз на нашата голяма благодарност към Бога за всичко, което е благоволил да стори за нашето спасение. Оттук очевидно и св. литургия се нарича евхаристия, т.е. благодарствена служба. Тази молитва в литургията на св. Василия Велики е по-дълга и затова песента "Достойно и праведно ест..." се пее по-бавно и протяжно или се повтаря няколко пъти.

Следващият момент ни възнася като че на небето - ние присъединяваме нашето славословие към това на ангелите. Ние пеем заедно с тях "Свет, свет, свет е Господ Саваот. Пълни са небето и земята с Твоята слава. Осана във висините! Благословен Идещият в името Господне". В това време свещеникът с още по-голямо усърдие се моли тихо, като спомня за оная спасителна нощ, в която Единородният Син Божий, след като изпълнил всичко, премислено за нас, на Тайната вечеря взел в пречистите Си и непорочни ръце хляб, преломил, дал на св. Си ученици и апостоли и казал установителните евархистийни слова: "Вземете, яжте - това е Моето тяло, което за вас се преломява, за опрощение на греховете!" След вчерята Господ взел също и чашата и казал: "Пийте от нея всички - това е Моята кръв на новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощение на греховете!"

Тук свещеникът спомня Христовия кръст, гроб, възкресение, сядане отдясно на Отца и славното Второ пришествие. След това възнася (издига) предложените дарове и казва възгласно: "Принасям Ти Твоите (дарове) от Твоите (люде) за всички (нас) и заради всичко".

Настъпва върховният момент в св. евхаристия - самото тайнство, т.е. освещението и претворяването на светите дарове.

В този най-свещен момент свещеникът се моли трикратно от дълбините на душата си, като призова Св. Дух да слезе над молещите се и над предлежащите дарове; благославя хляба и виното, които по благодатното действие на Св. Дух стават истински тяло и кръв Христови. След като тайнството е вече извършено, свещеникът коленичи пред св. престол и от цялата си душа и сърце благодари на Господа за любовта Му към нас.

"Тебе поем..." А в това време вън се пее умилително: "Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се, Боже наш!"