Всеки човек в живота си и отвъд него се нуждае от помощ. В земният ни път има много мигове на възход и падения.Това е част от великият проект на Бог, наречен ЖИВОТ. Нашият жизнен опит ни помага да вървим по пътя на земното ни съществувание и да постъпваме така както ние изберем да го правим. Това е исконното ни право да избираме. Много често грешим по много зависещи и независещи от нас причини.И се нуждаем от помощ. Една от най- големите грешки ,които ние правим е, че в желанието си да помогнем на някого, ние го правим така както ние си мислим , че трябва да помогнем, не както е необходимо на този, на когото искаме да помогнем. За да спасим някого от самотата му създаваме профили в сайтове за запознанства и от негово име се представяме във виртуалният свят, което му е противно поради самата му същност . Друг път го осъждаме /без да го разбираме/ за това, че е избрал път , който не отговаря на нашите критерии. Друг път даваме ”ценни“ съвети на децата му, без самите ние да имаме какъвто и да било опит във възпитанието на деца. Вместо да подкрепим човекът и да му вдъхнем увереност за да се справи в труден момент, ние го наставляваме с менторски тон и постоянно го депримираме още повече. Корим родителите си за това, че с възрастта вече не са толкова с умът си, че допускат грешки, забравят или не правят нещата по начин който НИЕ си мислим /само си мислим/ , че е правилен. В повечето случаи ние проектираме върху околните всичко онова, което не сме успяли да постигнем, като намираме , че с това ще им помогнем. ГРЕШКА ! ОГРОМНА ГРЕШКА ! Ако един човек се дави, не трябва от брега да го наставляваме и осъждаме за това, че е влязъл във водата , а трябва да се хвърлим във водата и да му помогнем да изплува . Наставленията и осъждането в случая са ВРЕДНИ и с НИЩО НЕ ПОМАГАТ !!! Създаването на профили в сайтове за запознанства , не помагат за намиране на сродна душа. Навикването на родителите ни им вреди и ги кара да се чувстват нещастни и отблъснати, след толкова години грижи за нас.Прилагането на старите отживяли времето си принципи, младите да се женят рано е вредно и много провинциално , ограничено. Това поставя,/особено жените/ в едно подчинено положение на зависимост, което никого не би направило щастлив. Сега е време за инвестиране в обучение и квалификация за младите хора, за да се чувстват свободни, тогава когато имат семейство. Защото всяка зависимост е неморално деяние. Единствено свободният човек се чувства добре и е себе си , а не едно жалко зависимо /от каквото и да било /същество без собствена волеизява. Не с думи, напътствия,осъждане може да сме в помощ, а с ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР, който можем да дадем, разбира се , ако има нещо полезно, което сме постигнали за да можем да го дадем за пример. Забелязъл съм, че колкото по малко неща са постигнали някои хора, толкова повече наставляват, опитват се да командват , осъждат се опитват с менторски тон да налагат мнението си. ОГРОМНА ГРЕШКА! Тя е видима от околните и вместо като помощ, приемат такова поведение с болка и огорчение.
Моята позиция формираща понятието помощ е да подадем ръка на давещият се / а дали се дави?/ да го попитаме, от какво имаш нужда, да поемем в определен ,тежък за него момент , част от грижите, които са го налегнали, без да коментираме защо е влязал във водата/ защо се е стигнало до това положение/. Да сме съпричастни с болката му. Да оценим високо усилията, които е положил. Да насърчим това, което прави. Да не го съдим, че е остарял или е инвестирал в образование за сметка на блудкаво семейно съжителство без любов и взаимност или, че е пренебрегнал себе си и личният си живот за да образова себе си и децата си. Поощрението, добрата оценка дават надежда и енергия на човек за да излезе от една трудна ситуация.Осъждането съсъпва, но не само ”осъденият“, но и този който осъжда. Защото това генерира в него гняв и агресия, които му ”изяждат“ душицата. Генерират омраза , злоба и ненавист. Ако ние не можем да да приемем околните такива каквито са, как можем да очакваме те да ни приемат ??? Такива хора са вредни за околните си и не само не им помагат, но им вредят. Те не са в състояние да дадат помощ, защото те самите се нуждаят от такава.Те са тези, които се давят . Но за тях е важно сами да осъзнаят, защо са такива. Дали защото не са постигнали кой знае какво в живота? Дали не са станали зависими, благодарение на принципите, които проповядват толкова свободно, като постулати? Дали защото не могат да дадат толкова много, колкото са получили от родителите си? Колко много и разнообразни могат да са причините.... Но е важно да ги осъзнаят преди да започнат да дават ”помощ“ /според тях/.

Помощта е даване на надежда, увереност, съпричастие , обич.
Силните и мъдри хора не бягат от проблемите. Те ги решават. Проблемите не отблъскват никого, ако той обича и разбира и приема нещата в реалните им измерения . Те престават да са проблеми и предмет на решение. Аз имам принцип в живота си, който наследих от мой много близък доста по възрастен роднина ,Бог да го прости :“Аз мога да се справя с всичко, а онова, което е невъзможно, просто ще ми отнеме повечко време“
И така , нека се запитаме : КАК ПОМАГАМЕ ???

... Помощта е даване на надежда, увереност, съпричастие , обич.
Силните и мъдри хора не бягат от проблемите. Те ги решават...
Благодаря, Ивоки... Толкова добре казано, хубаво поднесено !

Постарах се да помогна на всички влизащи в храма.
Сега споделям моя опит да бъдем полезни на хората
около нас........ Дано Бог ми помага да споделя преживяното ....

че истинската помощ е тази помощ,която е дадена от сърце,безкористно,и само от
човек,който умее да се постави на мястото на този,на когото я дава,а това го умеят
малцина,или казано другояче,малцина са тези,които притежават чувството"емпатия",
умението да живееш,да съпреживяваш проблемите на човека отсреща...
Според моя скромен опит най-добре помага този,който е попадал в подобна ситуация,защото в противен случай може да се получи както в нашата,хубава българска поговорка: "Вместо да изпишем вежди,да избодем очи."
Само хората С ЧИСТИ СЪРЦА могат да помагат.

От личен опит мога да кажа, че най добрата помощ е съпричастността и обичта, без груба намеса и упреци. Много хубав текст!!! Много истински!

хареса ми.

АКО СЪРЦЕТО ТИ НЕ Е ЧИСТО, ПОМОЩТА НЕ Е БЕЗКОРИСТНА И СТАВА ВРЕДНА !

КАК СЕ ПОМАГА БЕЗ СЪПРИЧАСТИЕ И ОБИЧ ? АЗ НЕ ЗНАМ КАК СЕ ПРАВИ.

БЛАГОДАРЯ !

И НА ОНАЗИ "ЛИЧНОСТ" С ОТРИЦАТЕЛНИЯ ВОТ. ЗНАМ КОЯ Е.

КАК СЕ ПОМАГА БЕЗ СЪПРИЧАСТИЕ И ОБИЧ ? АЗ НЕ ЗНАМ КАК СЕ ПРАВИ.[/quote]
Така е , защото мислите и намеренията са ти чисти.