ПРОДЪЛЖЕНИЕ и КРАЙ

Проф.протодякон
Андрей Кураев

А за какво ни търси Бог? Иска да вземе нещо от нас ли? Или да даде? Защо Неговото Слово призовава: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени“ (Мат. 11:28)? Този призив няма продължение от рода на: „И дайте Ми това и това…“. С друго предизвестие завършва тази покана; то говори за това какво ще стори Бог за откликналите: „И Аз ще ви успокоя… ще намерите покой за душите си“. Следователно, Бог ни зове при Себе си, за да ни връчи нещо. Какво? Знание - „И се поучете от Мене“… Дух - „Приемете от духа Ми“… Любов, мир и радост - „Да пребъдете в любовта Ми… Давам ви Моя мир… Радостта Ми да бъде във вас…“. Но Христос ни дава и още нещо немислимо… „Да пребъдете в мен и Аз във вас… Приемете, това е Моята кръв, за мнозина проливана…“. Христос поверява целия Себе си на хората. И Своята божественост, и Своята човечност. В съвременната медицина има такава процедура: на човека му преливат собствената му кръв. Извежда се от тялото му, пречиства се от всякакви вредни примеси или се обогатява с тези компоненти, които болният организъм не може да произвежда сам в необходимото количество. И така обеззаразена и обогатена кръвта се влива обратно в човешкото тяло. Нещо подобно се случва и в нашите отношения с Христос. Бог става човек. Той взема в Себе си нашето естество, изпаднало в състояние на тление, изцелява го в Себе си, насища го с Божественост, Вечност, Безсмъртие и ни връща Своето човешко Тяло, вече преминало през смъртта и възкръснало. Своята човешка кръв, наситена с Божиите потоци, Той влива в нас, за да носим ние в себе си зародиша на Възкресението и да бъдем причастни на Вечността.

И така, ние отиваме в храма, за да получим нещо в него. Храмът това са стените, построени около Тайнството на Причастието. Тайнството се състои в това, че към хората е протегната ръка с Дарове. Поради това посещението на храма не е тежко задължение, а дивна привилегия. На нас е дадено правото да станем съучастници в Тайната Вечеря. На нас ни е дадена възможността да станем „причастни на Божието естество“. На нас ни е дадена възможността да се докоснем до тази Енергия, която не може да изработи нито една електростанция в света. Тези, които казват, че не са им нужни храмове и посредници, едва ли считат за авторитетно словото на Евангелието. Но може би те ще почувстват човешката достоверност в думите на любимия на всички Мечо Пух. Веднъж, в отговор на предложението на Прасчо да съчини песничка, Мечо Пух казва: „но това не е толкова просто. Че нали поезията не е нещо, което вие намирате, а е нещо, което вас ви намира. И всичко, което можете да сторите, е да отидете там, където могат да ви намерят“. Бог ни е търсил. И ни е намерил. Ние трябва просто да отидем и да застанем на такова място, където Той се приближава до хората най-близко, в такова място, където Той раздава на хората и най-чудните дарове. Ако Христос ни подава Чашата с причастието през Царските двери – струва ли си да отвръщаме нос и да твърдим „Бог и без друго е в душата ми“? Христос е казал къде ни чака и какво желае да ни даде. Той, Вечният, иска да се срещне и да се съедини с нас в този живот, за да може в бъдещия, вечен наш живот да не се окажем непоправимо самотни. Учтиво ли е, ако сме получили известие, че някой ни чака на среща на площад „Пушкин“, в определеното време да тръгнем на разходка по улица „Лев Толстой“? Ако срещата не се състои, кой е виновен в такъв случай? Ясна работа - „Пушкин“! Tези, които казват, че не са им нужни посредници в отношенията им с Бога, че в храма ги чака този Посредник, който вместо тях тъкмо е и принесъл жертва и е освободил хората от необходимостта да разрушават нещо в света и с плодовете на разрушението да подхранват богчетата. И нима е толкова изключително трудно да разтворим ръцете си, за да може в тях да бъдат вложени Даровете?

                                                                                                  КРАЙ

превод: Николай Фенерски, източник: logos-bg.net

прочетено в : http://sveticarboris.net