Много често участвайки и служейки в Тайнството на Светата Евхаристия - Светата Литургия, наблюдавам с болка хората идвайки в храма за да "запалят свещичка"  и да излезнат, други, които си говорят дори и при четенето на текст от Светото Евангелие, други, които не знаят дори и как да се прекръстят и правят някакви безполезни и безсмислени ръкомахания, без да влагат нищо в тях и много ме боли, защото тези хора не осъзнават какво се случва по време на службата. Чета в разни "православни" групи и сайтове безкрайно много безсмислици, изпълнени със злоба,амбиция и его, опити да се тълкува Светото Евангелие, да хулят и "поучават" Православната ни църква и вяра, да влизат в спорове за правотата на Христовото слово. Няма смирение, няма истинска вяра, няма разбиране какво е Църквата, кято НЕ Е сградата на храма. За съжаление това го правят и хора с познание, с богословско образование, дори и братя свещеници , ръкоположени да поучават миряните.
   Не осъждам НИКОГО, само много ме БОЛИ.
   Бог е в нас и чука на врата на душите ни, но ние , често отваряме друга врата. Вратата на злото, на амбициите на Егото ни , врата за бесовете на злобата, завистта, желанията за постигане материалното благополучие с цената на всичко, гордостта, липсата на смирение........ Бесове, които ни обладават и заключват вратата на Бог. А Той ни дава уроци, които ние не научаваме. Дава ни изпитания , за да Му отворим вратата и се съединим с Него, защото Той ни обича и страда за нас. А ние какво правим ? Упрекваме Го за нашите болки и страдания, които , самите ние си причиняваме , зад затворената пред Него врата. Тъжно, МНОГО  тъжно..........

    Скоро, попаднах на един текст на един монах, който много ми хареса и реших да го споделя с вас. Дано да помогне на тези, които имат търпението да го прочетат.
    Бог да е с вас и да ви помага да отворите вратата на душата си за Него.

 

За мнозина Църквата е тъждествена с храма, с енорията и мислят, че стават въпрос за сдружение, колектив, организация, благотворително дружество, хубава идеология, която има добро финансово състояние и неизчислимо имущество. Не са малко тези, които смятат Църквата за мощна икономическа организация, добро бизнес-начинание, което подмамва невежи и немощни. Други мислят, че в Църквата ще осъществят запознанства, ще намерят компания, ще намерят работа, ще удовлетворят набързо своите метафизични търсения и ще уредят своите религиозни задължения, за да нямат никакъв проблем със съвестта си.

Църквата е майчина прегръдка, тя е тялото на живия Христос, събранието на Божия народ в горницата. Православната Църква не е някакво трудно и за малцина богословие, хубава философия, суха етика, жесток и безчовечен морализъм, пълен с ограничения и забрани. Православието е истина, свобода, любов, изкупление, услаждение, спасение и радост. Обикновено говорим за това какво прави Църквата, а не реално каква е нейната същност.

Църквата е богоустановена, основана върху кръвта на Христос и мъчениците. Нейната основа е мощна и тя не се страхува от никакъв силен трус, насрещен вятър, „враг”, „война” и „гонение”. „Иконом” на Църквата, както казваше светогорецът папа-Тихон, е Светият Дух, Който конституира цялото здание на Църквата. Светият Дух непрестанно бди, преподава вярно истините, вдъхновява, обезопасява, пази, облагодатява и укрепва вярващите – клир и народ. Смирената и пламенна молитва на вярващите съединява земята с небето и не оставя човека да се разочарова, да изпадне в униние, да се уплаши и да отпадне духом.

Молитвата не е частно дело или индивидуалистично действие. Никога. Молейки се, човек се съединява с Христос и с всички членове на Църквата. Това не му позволява да има досадна и изморителна самота. Това по-добре се вижда и е налице в Св. Литургия и в съзнателното и с предпоставки участие в светотайнствения живот на Църквата. Проповедта на Църквата не е изложение на идеи, красиви думи, вербализъм, преследване на призраци и бой по нечестиви и неверни. Проповедта на Църквата извира от безмълвието, молитвата, подготовката, труда, четенето, болката и изобилна любов към пропадналите и страдащите.

В Църквата никой не върши произволия, импровизации, не се изолира, не се преструва, че може да поправи Църквата и да бъде нейн адвокат. Единството, единогласието, благоразумието, доброто изповедание и отговор са от централно значение. Църквата се бори за спасението на всички. Нейната мисия е събирането не на фанатични последователи, а на възлюбените чеда, свързани чрез святата любов и святото смирение.

Поддържайки Православието, ние не можем да мразим никого. Християнската любов винаги е безкористна и жертвена, няма връзка с лицемерните усмивки, дипломатическите любезности, недопустимите отстъпки, повърхностните размени на прегръдки, фалшивите ласкателства и псевдо-учтивостта. Християнската любов се съпровожда от истината.

Автентичен църковен дух има този човек, който безкрайно обича Бога и ближния. Всичко останало са благочестиви приказки. Време е да видим същността на Църквата, да познаем нейната освобождаваща благодат, да се потопим в нейната неизказана тайна, да срещнем Самия Христос. .
                                                      Автор : монах Моисей Светогорец

                                                                       превод от гръцки

Благодаря, че я сподели.
Поздрав Дора

Бог Отец да ни привлече към Себе Си, защото Господ казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; " (Иоан. 6:44) и отворим сърцата си за Него.

по-скоро усещане... прочетох на фона на музиката, която докосва,
утвърждава, побеждава, това съчетание на нежност и сила
въздейства невероятно.
Споделям мислите ти, но все търся оправдание за поведението на хората, прекрачили прага на храма - хората са различни, много различни.
Съгласна съм, че някои хора прекрачват прага, придружавайки друг
и не се чувстват на мястото си, други - просто се опитват да споделят
болката си, да се помолят за здраве, но са се затворили толкова
в себе си, че наоколо сякаш нищо не съществува, трети - вярват силно,
но не умеят, или не искат да го покажат, приемат го като нещо
твърде лично /за което се говори в текста/, има и такива, които
влизат едва ли не по задължение, което е наистина тъжно,
много тъжно. А има и такива, които в църквата са пример във всяко
едно отношение, но излизайки от храма те стават коренно различни
и наблюдавайки ги, не може да не изпиташ жал.
Да, в текста на този монах има много мъдрост, разбиране, доброта
човешка - думите му са топли, силни, откровени... хубаво е да бъдат
прочетени, едно изречение да докосне само, понякога е достатъчно.
Музиката продължава да звучи - поздравления за подбора,
благодарности за споделения текст. С добро и любов се отварят сърца,
с вяра в сърцето живее дъхът. А Бог е живот, Бог е любов...
Поздрави !

и се почувствах духовно извисена...
Благодаря, Иво!

БЛАГОДАРЯ ВИ : lubovakoniamash, pravoslavie, особено на stela50 за коментара, tryn.

Вие ми давате мотив да пиша.

БЛАГОДАРЯ АНОНИМЕН.