В светът материален

имах стремежи безчет.

Кариера, имоти, много пари.

Безскруполен, нагъл ,

забравил духовният свят.

Впргнат в хомота

на непосилен товар,

ден след ден се съсипвах

и получавах шамар след шамар.

Но вместо разумно да спра

Да се огледам и да помълча,

безумно препусках и в болката дори

преследвайки нищото в материалните гори.

Изгарях и страдах, но със слепите си очи

не виждах онова, което с раждането Бог ми дари.

Препъвах се и падах, но продължавах напред

по стълбата стръмна , стъпала безчет,

но водещи надолу и не даващи ответ

Защо сме тука на земята и какъв е този ред?

В един миг всичко се срина....

Загубих най обичаният ми човек,

светкавица проблясна и гръм ме порази.

Морето стана тясно за моите сълзи....

Започнах от нула, но вече не бях сам

Към теб, Господи се върнах

и Ти ме направи голям.

Голям за да мога Теб да осъзная

на материалното да сложа края.

Да затворя очи, за да те видя

вътре в мен , в душата.

Жестока цена за моето завръщане,

но благодаря Ти Боже за това превръщане.

Благодаря, че ми даваш време за покаяние

за пречистване на моето съзнание.

Че ми даваш шанс с Тебе да се слея

и за Тебе само да живея.