Петров пост

Колко продължава Петровият пост ?

Как да се храним по време на поста ?

Дни наред живяхме сякаш в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи; чухме на Възнесение думите Му: "ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели... до край-земя" (Деян. 1:8); станахме свидетели на изпълнението на обещанието на Господа и заедно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но постепенно се потапяме в ежедневието, проблемите ни грабват, губим мира в сърцето си, духовната радост отстъпва неусетно пред вълнения, страхове и грижи. И точно тогава, слава Богу, наближава Петровият пост.

Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Колко продължава Петровият пост
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха. Започва винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли.
Как да се храним по време на поста
Петровият пост е по-малко строг и щадящ, отколкото Великденският пост. Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в сряда и петък). Риба се разрешава и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), независимо какъв ден се пада.

Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.

Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

Светите отци съветват да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота.
                                                                           Автор : Иродякон Нектарий

Ако ми позволиш, само ще добавя, че единствено Бог е правилният адресат на истинския пост и че постът никога не може да бъде заслуга, с която да получим някаква лична праведност, а е само един предписан от Бога път за получаване на незаслуженото Му милосърдие. Така постът има смисъл само когато бива съпроводен от съответната вътрешна нагласа и е свързан с молитвата. Тогава постът се насочва навън - не като демонстративен аскетизъм, а чрез дела на милосърдие, което Въздействащо бива изтъкнато чрез цитата от Исая 58:8-9.

Бог ни е дал правото на избор и от нас зависи този избор. Категоричният ти тон и внушение , което се опитваш да направиш е доста фанатично , а всеки фанатизъм е крайно вреден. Примерите в историята са безброй. Постът е за да се смирим и покаем, да се преборим с натрупания боклук от грехове и да се очистим, чрез Тайнството Причастие. Така се научаваме да сме въздържани /храната е най лесното въздържание/ , да бъдем добри и търпеливи в изпълнението на повелите на Бог.
И още нещо . Бог не се нуждае от нашият пост. Ние се нуждаем от пост , за да се смирим.

Съжалявам, че така си възприел думите ми. Научавам толкова много от твоя блог. На практика целият живот е училище за нашите души, а смъртта – неизбежна изпитна сесия. И ако ученикът през цялото време на обучението се занимава с правене на хартиени самолетчета, то резултатът ще бъде вечна гибел. Поздрави!