Моят духовник веднъж ме посъветва, като лягам да спя да казвам: Господи, по молитвите на тези, които ме обичат, спаси ме и ме защити!- а после лягаш в леглото и тогава започват да изплуват имена и лица на тези хора, на чиито молитви ( или даже не на молитвите, а на любовта им) можеш безгранично да разчиташ: майка, баща, баба, жена , съпруг, невеста, жених, приятел, стар другар - малко ли такива хора изплуват в паметта ни. И всеки път, когато се появи образ или си припомняш име, спри се и помисли: този човек ме обича!...И му кажи мислено: благодаря!...Благодаря Миша, благодаря Коля; благодаря Ана- благодаря ти за любовта.
Тази любов ми е скъпоценна, тази любов е моя защита..
После се обърни към Бога и кажи: Господи, благослови го за това, че ме обича! Това е истинско чудо! С какво съм заслужил тази любов?- с нищо; той просто ме обича, тя ме обича. О, благослови ги за това!...
И когато се насити сърцето ти с любовта на този човек, помисли за другия, за третия и рано или късно, когато върволицата от имена и лица се извърви пред тебе, ти ще заспиш, но ще заспиш с любов и благодарност и под покрова не само на небесната, но и на земната любов. Това е една тайнствена и неразривна връзка нежду небето и земята, между хората, които са разделени от хиляди километри или от стените на затвора, или от смъртта...

                                                                                          Автор: Митрополит Антоний Сурожки,

                                                                                                      из кн. "Вярата и животът"