(Йоан 1:12-13                                 

Братя и сестри!

Това са тези, които Сам Господ Иисус Христос наричал светлината на света. Това са тези, на които Той заповядал: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16). Ето тези, за които е казал апостол Петър: „Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петр. 2:9).
В безкрайното богатство на личността на Богочовека Христос всеки народ е отличил черти на святостта, които са близки до сърцето му, които са по-разбираеми, които за него са по-осъществими.
Днес, от цялото дивно многообразие на светостта, ние отбелязваме паметта на всички светии, просияли на българската земя: хора, които са ни близки по кръв, чийто живот се е преплел с най-решаващите събития от нашата история.
Различни типове святост се проявили на нашата земя: имало отшелници и монаси като преподобния Рилски чудотворец, св. Теодосий Търновски, св. Ромил Бдински, светители като светите братя Кирил и Методий, св. Климент и св. Наум Охридски, св. Евтимий, патриарх Търновски, мъченици за вярата като св. Боян-Енравота, св. Георги, Николай и Константин Софийски, св. Игнатий Старозагорски, св. Злата Мъгленска, имало миряни и подвижници от всякакъв род.
Светиите ни откриват във всеки век, във всяка епоха, съгласно изпитанията на времето – винаги новия, вечният Христов образ. Без тях евангелското благовестие би се загубило в отвлечени, виртуални богословски постановки, би се превърнало в умозрителна схоластика, във фарисейство и законничество. Ако Евангелието съхранява своята новост, то е, защото чрез светиите се открива безкраен източник, който идва при нас в тези човешки образи. И ние можем да познаем непознатия лично, но близък, сроден на нас човек, който ни вълнува с цялата сила на живота, такъв, като нашия – с неговата плът и кръв, с неговите трудности, със страстните влечения, побеждавани от благодатта, и, който открива, накрая, на човека цялото величие и красота на Христос. Може би ще кажете, че понякога благодатта сама достига до нас. Но кой от нас може да каже, че това става не без застъпничеството на Божиите угодници.
Нашите светци са сродни и близки на нас; но ако се взрем в себе си, можем ли да кажем, че мечтаем да изобразим техните отличителни черти в нашите души? Преди да мечтаем за собственото си спасение, ние трябва да се замислим как възвестим на другите това благовестие на живота. Ние трябва да изпълняваме служението си на Божии пратеници в света и да не мислим за бъдещето. Бъдещето така или иначе ще дойде. Да помним, че няма нищо по-голямо от любовта, с която да положим душите си за своите приятели. Най-важното е: ние, християните да бъдем тези, които, винаги и навсякъде, с живота си да свидетелстваме за Бога.

Братя и сестри,

Имайки пред себе си примера на нашите родни светии, да молим Господ да ни укрепява в християнския живот. Ние трябва да се радваме и утешаваме, че не сме сами, но имаме на небесата своите по-старши братя, нашите покровители и застъпници, които виждат всички наши нужди и чуват всички наши молитви и въздишки. Именно примерът на българските светии може да ни вдъхнови да водим истински християнски живот, да не изпадаме в нерадение за собственото си спасение, а да се подвизаваме, както се подвизавали и отстоявали вярата си нашите родни светци. Нека днес отново изпросим тяхното застъпничество пред Бога, та те със своите молитви да изпросят за нас Божията милост и благодат. Амин.