В последно време, в моята килия, четейки часове всеки ден , попадам на изключителни текстове , които ме навеждат на много дълбок размисъл. В моят не малък опит в живота , живеейки не само в България съм преживял много и съм намерил мирът и равновесието в себе си. Не си бях задавал въпросът как така се е случило това. Съвсем "случайно" попаднах на беседите на архим. Андреас Конанос и си дадох сметка за доста неща в живота и в частност в моя живот. Мисля, че съм постигнал, в живота си, повече от колкото съм очаквал и дори мечтал. И това не е в материален план, макар , че имам предостатъчно за да живея спокойно и дори да мога да помагам на околните хора. Моето богатство е в духовен план.  Намерих в себе си мир и макар и сам никога не съм самотен. Ставайки от сън благодаря на Този мой Единствен Истински Приятел - Бог , за всичко, което ми е дал, дава и ще ми даде даром в моя живот. В молитвите си беседвам с Него  и това ми дава спокойствие и радост , кара ме да се чувствам щастлив и защитен, доволен и благодарен за всичко, което имам или нямам. Защото кой по добре знае какво ми е необходимо освен най- добрият ми приятел Бога? Понякога получавам уроци с неблагополучия и изпитания, но аз съм благодарен за тях, защото ме научаават на нещо и ме правят по силен и мъдър. Скоро ми се случи да ме заболи от поведението на един човек, когото обичам и на когото съм дал частица от душата си. Много ме заболя. Но са замислих и си отговорих, че това е урок, който получих. Да не се привързвам към нищо земно. Припомних си и Евангелският текст по този повод.
"19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
21. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." /Мат.6:19-21/
      И намерих отново мирът и радостта  в себе си.

   А сега ви предлагам  един много поучителен текст, за хората , които не понасят радостта:
                                                                         By Ivo Ki

**************************

Ти се задавяш в мисли, които те карат да виждаш всичко в живота в черно. Недоумявам защо правиш това, недоумявам и определени пъти си поставил като цел в живота си да мислиш постоянно за неприятните неща, да виждаш всичко наопаки и отчаяно. Казват ти: "Имаш дом!" А ти: "Какво като имам? На мене ми липсва това и това!"- Имаш дом! Всеки ли има дом? Плащаш ли наем? Твой е? Твой е! И пак не го оценяваш. И дори да живееш под наем - лесно ли всеки днес да наеме дом? Не го оценяваш, не го разбираш. Знаеш ли какво правиш сега? Сякаш казваш – "Боже мой, не разпознавам Твоя дар, не го разбирам, не го ценя!" И предизвикваш Бога, предизвикваш самия живот да ти вземе този дар, не от отмъстителност, а защото вижда, че дарът е загубил своята цел. Ако дарът, който Бог ти изпраща, за да те направи по-чувствителен, по-мек, по–признателен, по-смирен, по-доволен, по-спокоен човек, не те прави такъв, тогава защо да го имаш? И Бог казва: "Донеси го, остави го, донеси го да ти го взема малко - не защото не искам да ти го дам. Аз искам да ти дам и други, но не можеш да задържиш малкото и да ти дам многото? И не мисли", че понеже имаш малко или много, ще си по-щастлив." Хленчещият е хленчещ и с много, а щастливият и спокойният е такъв и с малко. Това, което казва св. ап. Павел – "Научих се да живея и с много, и с малко. И в лишение да съм, и на изобилие да се наслаждавам. Във всичко да съм доволен. Намирам такива помисли, привеждам ги в мене и не се оплаквам." Спри жалването. Научи се да благодариш на Бога дори за нещата, които се случват наобратно в живота ти. Как да стигнем момента, където един човек казвал: "Благодаря Ти, Боже, че имам рак!" Тука аз не благодаря, че имам здраве! Как да благодаря, че имам рак? Друг казвал: "Благодаря Ти, Боже, че се разболях!" Защо го казва, след като се е разболял?: "Да, но болестта знаеш ли колко ме поучи, леле! Научих се на търпение, любов, смирение, молитва, незлопаметност, надежда, вяра, мислене за смъртта, надеждата във възкресението – всичко това го научих от рака. Не е ли дар?" И другият го изгледал. И другият има всичко, пращи от здраве, но душата му била в униние. Знаеш ли какво е да имаш здраве и да имаш униние? Знаеш ли какво е да имаш всичко и да не знаеш какво ти е виновно и какво ти липсва и постоянно да се жалваш в живота? Ама казва: "Аз, отче, се разведох, скарах се с мъжа си, жена ми не ме иска, ще се разведем – е как да бъдем доволни?" Но и тези неща – ако вложиш проблемите в Божия ум и помолиш Бога да ти каже Неговата мисъл, ще направи така, че да разбереш, че и за тези неща трябва да кажеш: "Благодаря!". Казвам ти го. Навярно не можеш да го кажеш днес, защото не можеш, защото, ако раната е прясна, и раздялата е отскоро – не можеш да разбереш, че дори това е било за твое добро, т.е. това, което ти се е случило. Казвам ти го, истина ти казвам. Благодеяние е.
Благодарим Ти за всички видими и невидими благодеяния. Всичко в живота е дар от Бога. Но не си видял така нещата. Не си ги видял. "Мъжът ми липсва половин година по корабите и аз какво съм виновна да се лишавам от него и да съм сама и да се притеснявам" – казвала една жена. След това старец Паисий говорил на тази жена и й припомнил нейната неблагодарност, защото била забравила: "Защо си такава? Сещаш ли се, когато беше млада и се косеше и казваше: Боже мой, искам да стана монахиня и защо да не стана калугерка и да не се посветя на Тебе? Не го ли казваше?" - "Казвах го, но след това в мене надделя това – хайде да се оженя, защото не мога!" - "Добре. Бог е чул молитвата, когато каза, че искаш и двете и не знаеше какво да избереш. А сега негодуваш." - "Е как да не негодувам, след като мъжът ми отсъства половин година!" - "Ама ти не се ли молеше да си сама като монахиня и след това казваше: да се оженя или да стана монахиня. Ето отговорът от Бога." И жената се шокирала и си припомнила, че наистина на младини молела Бога да направи едно от двете, но не знаела какво да реши и Бог я направил калугерка половин година, защото, когато мъжът й бил по корабите, тя живяла сама с децата си и така била посветена на Бога, на служение и себежертва, и другата половина от годината като съпруга със съпруга си и децата - водила нормален семеен живот, когато мъжът й половин година бил с нея. И тя казала: "Леле, имате право!" - "Вместо да негодуваш – й казал старецът - мисли!"

Ако помислиш правилно, ако се просветли умът ти, който е помрачен от скръб, от депресия, от тревога, от умора, от този ропот и скорост, която имаш, защото някои по навик мислят постоянно за неприятните неща, така са свикнали и са се научили. Някои хора не понасят радостта. Не я понасят. Даваш им радост и не могат да разберат, че Бог им дава радост, не я асимилират, дълбоко в себе си не я искат. Не говоря лъжи. Казваш: "Възможно ли е някой да не иска радостта? Ама сериозно ли говориш? Ама всичко за това се борим - да се радваме!" Когато обаче радостта дойде да те намери - някои чувстват голяма сигурност с това да имат проблеми, да се занимават с проблеми, те да изпълват живота им, да имаме с нещо да се занимаваме! Можем да направим една кавга да мине денят. Не могат да свикнат с мира и спокойствието, с поправянето на проблема, затова виждаш хора, на които се решава даден проблем и след това търсят друг и самички си създават проблеми. Не поради активност и съзидателност, а поради това недоволство, което имат, което отново иска нов материал, за да недоволства. Иска да му дадеш материал да недоволства и го търси.

                                                            Написано от архим. Андреас Конанос

                                                        превод: Константин Константинов

Оплакването и безкрайните икономически интереси са в основата на днешния човек, който е потънал в бездуховност и материализъм. Ако разбираха, че трябва да благодарят на Всевишния за благата, с които ги е дарил и да споделят поне малка част от тях с останалите хора - то положението в света навярно щеше да е коренно различно. Вместо да има самоизяждане, ще има взаимопомощ. Вместо да има войни, ще има разбирателство. Вместо да има унижение, ще има уважение...
Бъдете жив и здрав!

Аз пък си мисля, че в определени етапи от живота на всеки от нас се е случвало да не понася радостта.

БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ПОСЕТИХТЕ !