Молитвеното общение между Бога и човека, чрез което придобиваме всеизпълващата Божия благодат и оразумяваме собствената си греховност, се осъществява истински само в Светата Църква, изкупена чрез спасителната Голготска жертва на Христа Спасителя. Тя е Тяло Христово и мястото, където Бог присъства и е действен. Христос е главата на Небесната – тържествуваща и земната – войнстваща Църква, където в единение, чрез благодатта на Светия Дух, всички ние ставаме изпълнители на Новия Завет, Завета на любовта, с който Бог се обвързва вечно с човеците.

Свeти Максим Изповедник пише: "Светата Църква е образ Божий, тъй като създава единението на верните, също както го създава и Бог". Тя е преди всичко мястото, където Бог и човек се срещат около безкръвната жертвена Трапеза Господня. Духовникът, който извършва Светата Евхаристия е приносител на светите Дарове, Бог е този, Който освещава, а верните се освещават и приемат Тялото и Кръвта Христови като общение със своя Спасител и залог за вечен живот.

Светата Евхаристия е събрание "на всички в единомислие заедно" (Деян. 2:1). Всички са заедно пред един и същи олтар, около един и същи духовник, по едно и също време, защото има само един Христос, една Църква и една Евхаристия. Само "чрез" и "във" светата Евхаристия "Бог става във всички всичко".

Светата Евхаристия не е символ, който трябва да се "съзерцава" отвън, нито "същност", различна от човешката природа, а самият Спасител, възкръсналият Господ, Който "Го познаха, когато преломяваше хляба" (Лук. 24:35). Евхаристията е тайнство, което се приема като храна и питие и не може да се познае с физически очи. Даровете остават покрити, освен по време на молитвите за освещаване и причастяване, и Евхаристията не може да разкрие нищо пред сетивното зрение, тя е небесен хляб, храна за целия свят.

Тайнството Света Евхаристия не само "представя" живота на Христос и го предлага на нашето "съзерцание", но също така е моментът и мястото, в които Богочовешката природа на Христа става наша. В тази Христова обожена човечност човекът е призван да участва и да сподели нейното обожение. Ето в това е смисълът на християнския живот и спасението. Християнинът е призован не само да "подражава" на Иисус (един чисто външен и морален акт), а да живее в Христа чрез кръщението, миропомазването и Евхаристията.

Какво означава за нас, които се наричаме християни, да живеем в Христа? Чрез светата Евхаристия, която е изпълнението на всички тайнства, човек свободно става член на възкръсналото Тяло Христово, където изобразява в себе си Христос и изповядва, заедно със светия апостол: "Вече не аз живея, а Христос живее в мен".

В "обожението" човек постига най-висшата цел, за която е създаден. Тази цел, вече реализирана в Христос чрез едностранен акт на Божията любов, представлява и смисъла на човешката история. Тя остава отворена за отговора и свободното усилие на човека. Защото човек е наистина човек, само когато е в истинско общение с Бога – и тогава той е истински свободен. Общението с Бога во Христе чрез Духа Святаго е единственият истински смисъл на човешкия живот. "Обожението" не потиска човешката природа, а прави човека наистина човечен – човек може да бъде напълно "човечен", само ако възстанови загубеното си единение с Бога.

Пристъпвайки към Света Евхаристия, Тялото и Кръвта Христови се предлагат на християните по голямата любов на Бога, отдал Единородния Си Син за спасението на човешкия род. Те се пресъществяват чрез призоваване на Светия Дух като се спомня Кръста, Гроба, Възкресението, Второто и Славно Христово пришествие. Свети Иоан Златоуст ни разкрива същността на Светата Евхаристия в своя канон чрез молитвата на свещеника: "Изпрати Светия Дух на нас и на тези дарове и направи този хляб скъпоценното Тяло на Твоя Христос и това, което е в тази чаша, Скъпоценната Кръв на Твоя Христос, тъй че онези, които участват, да получат очищение на душите, опрощение на греховете, общение на Твоя Дух Святи, Пълнотата на Царството Небесно..."

Литургията на свети Иоан Златоуст се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва света Василиева и света Преждеосвещена литургия.

Обикновено в сряда и петък през Сирна седмица не се извършва никаква литургия. Ако обаче в тия дни се падне Сретение Господне или празнуваме светия, извършва се света Златоустова литургия.

През Великия пост света Златоустова литургия се извършва във всички съботи (освен Велика събота), в Неделя Връбница и в дните (освен Велики петък и Велика събота), в които се паднат празниците Сретение Господне и Благовещение.

                                                                           http://www.pravoslavieto.com