Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2015 18:56 - Дяволът пречи на човека по време на молитва ....
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1280 Коментари: 1 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

— Отче, когато планирам да бодърствам в килията и се явява някое препятствие, коя е причината?

— За да допусне Господ пречка, нещо добро е имал предвид.

— И когато това се случва постоянно ли?

— Тогава ще е от гордостта.

— Не усещам да има гордост, отче.

— Виж, зависи от това как са поставени нещата. Ако поставяш работата на първо място и после молитвата, даваш права на изкусителя и той ти създава пречки. Но когато някой придава по-голяма важност на работата пред духовните задължения, това не е само гордост. И гордост има, и неблагоговение.

— Отче, какво прави изкусителят, за да пречи на някого да се моли?

— Какво прави ли? Намира хиляди начини. Още щом започне човек молитва, може да му прати блуждаене или да опита да разпилее ума му с фантазии, смут и т.н. Знаеш ли какво се случи, когато бях в манастира Стомион! (ок. 1958-1962) Една вечер бях отишъл да се помоля в църквата. Манастирските порти бяха затворени и бях затворил с резето вратата на църквата. Някъде около полунощ, дангалакът започна да чука постоянно резето „трак-трак” и не спираше, за да ме накара да отида да видя какво се случва. Влязох в олтара, за да не чувам и там зад светия престол, близо до кръста с Разпятието останах до сутринта.

Кръстът Христов има голяма сила. Когато бях новоначален, демоните много воюваха с мен. Вечер, когато си стоях в килията, чукаха постоянно на вратата и казваха: „По молитвите на светите наши отци” (В манастирите е прието така да се казва, когато се чука и ако ти отговорят „амин”, можеш да влезеш). Отварях вратата и, въпреки че не виждах никого, ме хващаше страх. После не ме свърташе на едно място, беше ми невъзможно да стоя в килията. Страдах, плачех, молех се – нищо. Излизах навън. Една вечер, след повечерието, ме вижда един от проистамените на манастира. „Дете мое, казва ми, защо не идеш в килийката си? Виждаш ли някой от отците да обикаля навън? Отците се молят в килиите си.” Започнах да плача и му казах какво се случва. Тогава ми донесе парче от Светия Кръст в една свещичка и ми каза: „Отивай сега спокоен в килията си, дете мое.” Едва затворих вратата и веднага чувам силно: „По молитвите на светите наши отци”. „Амин” казах. Отворих вратата и влезе един полицай в пълна униформа. Нашивките му бяха отстрани на ръкавите, както на полицаите отпреди, и започна да крещи: „Ей ти, подъл монахо, ти, послушнико, какво го държиш това дърво?” И започна да се смее със… „сладко” в смеха. Викаше, но не можеше да доближи, защото имах Светия Кръст. „Господи Иисусе Христе”, извиках и изчезна „полицаят”!

                                                                                                        Автор : старецът Паисий

image






Гласувай:
11



1. pravoslavie - Моли се за нас,
20.11.2015 10:33
отче, Паисие!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3802524
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031