ПРЕД ГРОБА В СМИРЕНИЕ

Приседнах под старият кипарис,

на пейката до китният чимшир.

Снегът не е покрил земята черна,

а моята душа остана верна,

на спомена за тебе, сине мил....

Пред гроба ти дойдох и днес

да се поклоня и да очаквам вест,

кога ще дойде и моето време,

да тръгна, от този чужд за мене свят

така като ти си тръгна и остана богат.

Стоя безмълвен пред студеният гроб,

мир без надежда под приведените клони.....

Няма вече болка и тъмно отчаяние,

може би защото разбрах в моето съзнание

че тоз" живот не е моето желание,

и от отвъдното вече не ме е страх....

Нямам аз стремежи и мечти

мисълта за земята не ме гнети.

Кандилцето във фенера е малката звезда,

пътеводна в пътя към неизвестността....

към Тебе се стремя , о Боже Велики,

в края Ти ще ме дариш с радостта,

на несбъднати мечти в моята душа....

Почивай в мир сине, сине мил !!!

Взех шепа от черната земя,

тази земя, която от мене те взема

прeди деветнадесет години.

На гроба ти съм аз сега

и сълзите капят една подир една.....

Времето лекувало, това вятър и мъгла....

Има болки, които не минават

траур и мъки, които не отзвучават.

Има хора, които като си отиват

отнасят със себе си и част от нашата душа......

Почивай в мир, синко и Бог да те упокои!

Сърцето ми без теб се пресуши

и саката остана моята душа

за бъдните самотни дни......