Двама братя работели заедно в семейната ферма. Единият бил женен и имал много деца. Другият бил сам. В края на деня двамата братя делели всичко по равно - печалбата и плодовете на труда.
Един ден самотният брат си рекъл:
- Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм самичък и нямам нужда от кой знае какво. Затова всяка вечер вземал по един чувал брашно от своя куп, промъквал се през нивята между домовете им и го хвърлял на братовия си куп.
Междувременно, семейният брат си рекъл:
- Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата, аз съм женен и си имам жена и деца, които ще ме гледат на старини.