И в тази нощ съм сам,
но не самотен
Бог е винаги с мен !

Душата ми копнее
за обич и споделяне,
но кой може да ми го даде?
Един живот
отдаден на другите,
с обич и с вдъхновение.

Но Кой ми го даде?

Не е ли Бог?
На Когото бях само инструмент?

Мечти , желания и страст,
Не бяха ли, само, Неговата воля ?
В земният ми кратък свят ?
С вяра, надежда и любов
В пътя към отвъдното ...
Знам, отивам си от този свят,
Постигнал повече от колкото мечтах.
Да, сам, но не самотен,
с надеждата да срещна Него в небитието,
и с всичките ми мои греховее
да се изправя, макар и грешен
пред Лицето Му в Безкрая.

Броени са останалите ми дни,
не се страхувам, но се кая
за изминалите в грях мои дни
за грешките в живота,
който Той да ми прости,
с Неговата Милост и Величие,
които аз, в грехът си не опазах.
Накрая, искам само едно:
Прости ми Господи,
че толкова Те огорчих
и вярата си не опазих.
Че не благодарих
за всичко, което даде ми ТИ даром.
Благодаря ти за всички
земни добрини, с които ме дари,
за любовта в края на живота ми,
за щастието да постигна
дори и не мечтаните неща,
За целият живот аз Ти БЛАГОДАРЯ !

Отивам си с мир от земният живот,
с радостта, за всичко с което ме дари
с надеждата за вечният живот
да бъда с Теб , О оо Отче, вселюбими
Творец на всичко , с което ме благослови
в краткият ми земен път.

всеки от нас минава по пътя на живота си през добри и трудни дни,
болки, радости, грешки, неуспехи... през всичко...
няма безгрешни хора - волно или неволно човек понякога се спъва
няколко пъти в едно и също препятствие, поема по неправилната
посока... така е... Да благодарим на Бог за това, което сме постигнали,
за добрините и любовта, за вярата и надеждата...
Споделям - сам не значи самотен. Важно е да се връщаме към душата си
отново и отново, да си прощаваме и да молим за прошка...
Да благодарим... до края на земния ни път...

Живея в изолация като монах в моята килия.
Бавно приближавам до небитието....
Преди години бях в кома..... познато ми е.....