БОГ НЕ НИ СЪЗДАДЕ,, ДА СЕ ЗАДУШАВАМЕ ОТ ПРОБЛЕМИ,
А ЗА РАДОСТ, НО ЗА ДА ЗАДЪРЖИМ ТОВА СЪСТОЯНИЕ
В ДУШАТА СИ, ПО ПРАВИЛЕН НАЧИН
ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ЖИВА ВРЪЗКА С БОГА.

В живота има много проблеми.
В крайна сметка лошите новини ни приземяват,
смиряват ни и ни помагат да разберем, че в живота съществуват много неприятни неща, неочаквани изненади.
Ето, неотдавна ми се обади един човек и ми каза:
еди-кой си твой познат си замина от този свят, почина внезапно.
Втори се обажда: моята братовчедка се разболя от сериозна болест, а е още малко дете. Както минава безметежно денят ти и си мислиш, че времето неусетно се изнизва, изведнъж в живота ти гръмва бомба, после още една по-близо до теб, а най-лошото е, когато бомбите падат не около нас, а в теб самия. Това, което чуваме да се случва с другите, може да се случи и с нас. Чуваш, че друг е болен, но неочаквано и ти самият се разболяваш сериозно. Вече няма да говориш за болестта на другите като за чужд проблем, защото и ти самият вече си болен и живееш този проблем в себе си.
Във всеки случай, всички тези неща - мъките, проблеми, притеснения правят душата ни по-бдителна и в този смисъл ни съживяват.
Въпреки че болката ни огорчава, тя пробужда душата, защото големият комфорт ни кара да се самозабравим, да се унасяме, да се отпускаме, да преминаваме границите. Когато нашето отпускане не е съпроводено от славословие към Христос, от правилно отношение към Бога, от хубава връзка с Христос, с благодарност, любов, смирение, преклонение пред Христос, тогава множеството Христови дарове - приятните дарове, не винаги са ни от полза. Всичко е дар, разбира се - и болката, и радостта са Христови дарове, просто радостта се приема много по-лесно. Болката е дар от Христос, който също крие в себе си някаква добрина и е дар за нашата душа.

Един младеж се явяваше трети път на изпит, за да вземе сертификат по английски език - колко много се тревожат децата за своята диплома! - но тази тревога и четене го държаха буден, бихме казали в аскетическа атмосфера, пропудиха у него копнеж да потърси Божията помощ и да живее по-вниматено, за да може с чисто сърце да потърси Божията помощ. Този младеж ми разказваше:
- Преди изпита бях решил, че за известно време няма да пуша! За да мога да се моля на Бога и Той по-лесно да ме чуе! Реших освен молитвата, да извърша и някакъв подвиг, в смисъл да положа някакъв труд. Постих. Но когато взех дипломата, в същия ден паднах в много тежки грехове - от голямата радост се отпуснах и съгреших...
Не е достатъчно да те намери радостта, която Христос ти дава, но трябва да се научиш да я задържаш по правилен начин. Когато радостта те споходи и забравиш Христос, когато грабнеш Божия дар, който идва свише, а ти го грабнеш и побягваш като кучетата, които грабват кокала и побягват, ти все едно казваш на Бога: Дай ми, и след това ме остави!
Аз зная какво ще правя. Зарязвам Те и си тръгвам!. Е, тогава Божият дар не е постигнал целта в твоя живот. Забравяме Бога, когато всичко ни е добре. Когато обаче дойде болката, тогава помним Бога, и когато очакваме нещо в труден момент,
когато имаме проблем със здравето, изпити, тогава наистина сме духовно будни, предпазливи и аскетични. Нашият дух е такъв. Разговарях с ученици от последната година в лицея по време на изповед и те ми казваха, че сега грешат по-малко в сравнение с други години, защото изпитват тревога заради приемните изпити за университета...
Следователно, мисълта, че ме очакват изпити, че нещата не са толкова лесни и отпускащи, а животът е нещо много сериозно, а тази година ще окаже влияние върху целия ми живот - тази мисъл поддържа твоя аскетичен етос и съживява духовния ти живот.
И обратно, когато се отпуснеш, тогава, ако не внимаваш, лесно се увличаш в грехове. Затова най-благоприятният климат, за да извърши човек някакъв грях, е житейското улеснение - многото ядене, комфортът, развлеченията, удобствата, едно небе без никакво облаче в живота ти. Когато всичко върви добре, умът се надува и много хора признават това в момент на искреност.
Съгрешаваме често, понеже всичко ни върви добре, а когато не върви, мисълта за проблема ни възпира, приземява ни. При това, скърбя,това означава: притискам, чувствам натиск в живота.

Някой ще попита:
Означава ли това, че трябва постоянно да страдаме?
Не. Не трябва да се мъчим, но е важно винаги да бъдем хора, които прославят и благодарят на Бога. Правиш ли го, когато Бог ти дава всичко? Той ще ти даде още повече. Прославяш ли Христос?
Имаш ли хубава връзка с Христос, обичаш ли Го така, както Го обичат малките деца? Добре. Тогава си постигнал целта на живота си - да обикнеш Христос. Ако не Го обикнеш, тогава ще видиш, че отново ще дойдат проблеми, които ще те смирят, защото в твоето отпускане мамиш себе си, самозабряваш се, забравяш и Бога, твоя Творец.
______
архим. Андрей Конанос

Хубаво го е казал архим. Андрей Конанос. Грешим, боледуваме телесно и духовно, разкайваме се, изправяме, смиряваме се, приемаме незаслужени и заслужени обиди, плачем, страдаме...После - идва миг на осъзнатост и продължаваме. Появява се усмивка на лицето ни...

Поздрави, Иво, с благодарност!